Програмата

Филмите за пътуване във времето не пропускат да очароват зрителите с комплексния си многопластов сюжет и преобръщането на причинно-следствените връзки. Когато последваме някой герой в пътуването му между миналото, настоящето и бъдещето, сюжетните линии се разклоняват, дублират се и се изменят, залозите се вдигат, а напрежението се покачва.

Щастието е относително понятие, върху чието значение философите размишляват от стотици години. За ценителите на малките удоволствия в живота то се открива в простичките детайли – насладата от хубавата храна, хармонията с природата, гласа на кукумявката в нощта. В този смисъл източникът на радостта е мимолетен, но ехото му резонира в душата ни дълго след това.

Хорърите сграбчват публиката за гърлото още от ерата на нямото кино, уповавайки се единствено на елементи от първичния филмов език, затова сваляме шапка и присъждаме екстра точки за изобретателност на режисьорите им. Навръх Хелоуин предпочетохме да заменим кървавите слашъри с черно-белите класики в жанра – даваме ви три щедро сиропирани със съспенс причини защо.

2021 година, месец октомври. Часът е 11:00 преди обед. Пред мен се простира огромният киноекран. Веднага след началото на прожекцията на Дюн обаче се транспортираме в много далечно бъдеще и вече годината е 10191, , а човечеството е в процес на технологичен подем и душевен упадък. За минути напълно забравям за планетата Земя. Всъщност, тези, които вече са чели научнофантастичния бестселър на Франк Хърбърт отпреди почти 60 години, знаят, че според сюжета човечеството отдавна не се намира на нея.

Преди официално да ни залее масовата Хелоуин истерия, разполагаме с още цели две седмици да поглезим ценителя в себе си с изискани хапки кино от програмата на продължаващия литературно-филмов фестивал CineLibri. Екранизираните заглавия тази година са 49 и до едно си струват билета за прожекция (или онлайн абонамента), но тук се спираме на 10, за които да се оглеждате с повишено внимание.

Вече е ясно българското предложение за Оскар за идната 2022 година. Филмът на Ивайло Христов Страх се състезава за предстоящите номинации за наградите на Академията с филмови продукции от 33 държави. С монохромната си визия и актуална тематика Страх преборва предубежденията и ни призовава да погледнем отвъд различията между хората.

Мрачните октомврийски дни са перфектният декор за зловещо настроение. Улиците вечер стават все по-празни, а миризмата на дъжд и белите ореоли около уличните лампи провокират въображението ни да търси нещо подозрително навсякъде: „Видя ли онази сянка там преди малко? Не върви ли някой след мен? Защо прозорците на тази изоставена къща са зазидани?“

В началото на октомври посрещнахме първото издание на филмовия мини-фестивал CineRoma. Събитието се организира съвместно от Гьоте-институт и Дом на киното като част от проекта Медиен инкубатор. Целта на CineRoma е да представи селекция от филми, създадени от или за ромското общество на Балканския полуостров, както и да инициира диалог за отношението към тази етническа група. Сред подбраните филми е Аферим! на румънския режисьор Раду Жуде. Филмът е избран за финална прожекция на фестивала и е представен от българския продуцент, работил по него - Росица Вълканова.

Проектът на списание Кино ни позволява да надникнем в миналото на любимата ни София с десет безплатни онлайн прожекции на български филми.

На 30 септември дамата с дрезгавия глас навършва 64 години. Фран Дрешер, позната от култовия сериал Гувернантката, се превръща в една от иконите на 90-те години в САЩ. С над 40 години опит на екрана тя се отличава по всеки възможен начин от изгряващите звезди на своето време, но се изстрелва към успеха и пленява сърцата на милиони.

Корейка, млада чернокожа дама и възрастна бяла жена влизат в един бар.... Всъщност, в университет. Така започва не виц за расовото разнообразие, а историята в най-новия сериал по Netflix.

Макар заглавието да създава очакване за женски сълзи, филмът представя много повече от това. Жените наистина плачат може да е художествена измислица за някои, ала за други е самата реалност. Посрещаме есента с многообещаващата копродукция между България и Франция.

Stranger Things среща Dark и в един от най-новите сериали на Netflix. Locke & Key е базиран на едноименната поредица комикси на Джо Хил (синът на Стивън Кинг), която излиза от 2008 до 2013 година. Сериалът е малко по-мрачен от споменатите му филмови събратя и е доста по-лесен за схващане от комиска, където нещата са по-брутални и мрачни. Това обаче не го прави безинтересен. Епизодите бързо оковават зрителя в мистериозната си и магична атмосфера, която е типична за повечето истории на Стивън Кинг. Не е изненадващо, че Джо Хил се движи в неговия кръг от теми и настроения. Хубавото обаче е, че вместо да копира баща си, той успява да намери свой кът в литературните вълшебни мрачнини.

Някои твърдят, че е постен московски еквивалент на Спасяването на редник Райън. Други го считат за далеч по-разтърсваща продукция по действителен случай от финалните месеци на съветската инвазия в Афганистан.

„Ако бях Марадона, щях да живея като него. Ако бях Марадона, никога нямаше да греша“, пее Ману Чао (или Хосе-Мануел Томас Артур Чао).

Въпреки че има 17 лица на плаката, за публиката това е филмът с Мария Бакалова. Oгромна част от зрителите именно тук за първи път ще гледат на екран най-споменаваната родна актриса напоследък. Участието ѝ в лентата доказва, че всички хвалебствия по неин адрес са напълно заслужени.

Новият филм на Гай Ричи е връщане обратно към корените – криминална история, обир и Джейсън Стейтъм с доста повече екшън и по-малко хумор от обикновено.

Уди Алън е най-стабилно работещият режисьор на планетата и въпреки че е на 85, не спира да пуска филм всяка година. С Фестивалът на Рифкин нюйоркчанинът чуква юбилеен петдесетак.

Ето какво влиза в кината от 28 май: