Програмата

Новите филми на Уди Алън неизменно предизвикват онова чувство, познато при влюбването като свиване под лъжичката или пеперуди в стомаха, ако предпочитате. За своето половинвековно ярко присъствие на холивудския небосклон, господин Алън сякаш доказа, че никак не е необходимо да създаваш блокбъстъри и да угаждаш на публиката с чудовища, зомбита и апокалипсиси, за да си осигуриш реакции от осанна до разпни го. Абониран за тези крайности е и новият му филм – Blue Jasmine.

Въпреки отчайващото януарско начало с Гангстерски отдел, 2013 ще бъде още една силна година за Райън Гослинг. Едната причина за това е Only God Forgives, а другата е появилият се по почти същото време The Place Beyond the Pines – силна, класическа драма, в която Гослинг обира овациите ни за главна мъжка роля, заедно с Брадли Купър.

Времената, в които живеем, стават все по-интересни, а думата мафия често навестява хорските разговори.

Поредният сезон на Game of Thrones приключи, а с последната серия заглъхнаха и оживените разговори на феновете на Седемте царства, обсъждащи съдбата на този или онзи герой.

Извънземните нашественици са любим обект на холивудските сценаристи – горе-долу откакто съществува самата филмова индустрия. Несъмнено обаче експертът в областта е един и неговото име и Стивън Спилбърг.

Ангелски добри деца или извършващи геройски бели малки човечета, малчуганите винаги трябва да бъдат третирани с всичката налична у големите обич. В един ден от годината обаче малките хора стават царчета. Вижте какви са осигурените за тях “хляб и зрелища” по случай Международния ден на детето и освободете уикенда си от ангажименти.

След като остави трайна следа с Drive, двойката Райън Гослинг и режисьора Никълъс Уиндинг Рефн рецидивира с нео-уестърна Само Бог прощава. Жестокият (в най-чистия смисъл на тази дума) сюжет не успя да се нагизди със Златна палма на филмовия фестивал в Кан (където бе неговата премиера), но това не ни спира да го очакваме с нетърпение.

След изключително забавния Abraham Lincoln: Vampire Hunter на Бекмамбетов, беше време за по-задълбочено представяне на сложната и изключително важна фигура на честния Ейб.

Любителите на различното кино всяка година отправят погледи към Южна Франция. За десетина майски дни крайбрежният булевард La Croisette отново ще се оживи от блещукането на звезди, пристигнали за Филмовия фестивал в Кан. Тази година вълненията на Ривиерата обаче ще са дваж по-приятни заради едно дългоочаквано завръщане. Премиерата на новия филм на Джим Джармуш Само влюбените оцеляват ще бъде именно в Кан. А след това, надяваме се да имаме този късмет, ще го зърнем и ние. Нищо чудно – нагизден със Златна палма.

Две имена подскачат безспирно от уста на уста сред любителите на европейско кино, особено пък по френските земи. Това са имената на Борис Виан и на Мишел Гондри - писателят с едно от най-развихрените въображения на всички времена и режисьорът с една от редките дарби да визуализира сюрреалистичен текст. Обединява ги Пяната на дните - адаптацията на Гондри по шедьовъра на Виан, чиято френска премиера е на 24 април. Уповаваме се на надеждата, че филмът не ще пропусне и нашите киносалони.

През последните години се уверихме, че българските телевизионни сериали са популярни. Дори доста популярни. Тенденцията към увеличаване на техния брой продължава и докато доскоро злободневието и екшънът бяха приоритети на сценаристите, сега на дневен ред излизат историческите костюмни сюжети. Тази пролет в национален ефир почти едновременно дебютират две мащабни поредици, свързани със следосвобожденските въжделения в България и, доколкото чуваме, имат с какво да ни впечатлят.

Наред с фамозния листинг на страстно очаквани хитови заглавия, съчинихме и друг. В него включихме няколко не чак толкова шумни, но при все това заслужаващи внимание и най-вече – отчетливо европейски кинопродукции.

Всенародното веселие, изпратило 2012 година, утихна. Връщаме се плавно към работните си дела, тихите барови вечери и уютните кино приключения в салоните. Позволяваме си да очакваме следното – амбициозни, почти невиждани и често дълго отлагани във времето продукции, голямо завръщане на големи режисьори, продължение на епични саги и много силно зрителско доволство.

Или с какво най-добре вървят филмите :-)

Зомбитата отново бродят – олигавени, разлагащи се, окървавени и дебнещи зад всеки храст, ъгъл и изоставен автомобил. Добре са ни дошли – чакаме ги от март месец, тоест от края на втория сезон на Живите мъртви.

Знаем, знаем, годината едва започна и е твърде рано за класации с най-доброто от 2012. Залагаме си месечните заплати обаче, че норвежко-американският сериал Lilyhammer ще бъде едно от явленията този сезон.

Има филми, които почти сигурно няма да стигнат до тукашните кина. И е ужасно жалко, че трябва да ги гледаме на компютърния монитор или на домашното кино, което обаче не може да се сравнява с истинското. Забележи­тел­ният Изобрете­ние­то на Хюго на Мартин Скорсезе е един от тях.

Остават само няколко месеца до премиерата на Iron Sky – вероятно най-абсурдно смешния филм със зли нацисти от сериала Ало-ало и норвежкия Død snø насам.

В главата капучино, екшън... френско кино. Препоръчваме ви няколко страхотни филма, които владеят велика Франция, а могат да достигнат и до вас с повечко старание.

Тази година се появиха два филма, които критиците побързаха да обявят за новия Боен клуб. И въпреки че Drive (който вече премина през българските кина) и Bellflower (който май никога няма да достигне до тях) са безкрайно различни, все пак имат нещо общо. И двата са сравнимо прекрасни и в тях ръмжат нечовешки мощни автомобили. Достатъчно ви хвалихме Drive и Райън Гослинг, време е да ви представим апокалиптично-огнената любовна история Bellflower.