Татяна Лолова е празник

9 февруари 2021 текст Михаела Самарджиева
Тя е стихията на българското кино и театър. Тя е високата буря от смях и емоция. Тя е туптящото сърце на сцената.


Тя е запомнящата се, неповторима и винаги откровена Татяна Лолова, а днес ние ви разказваме за нея, защото Татяна Лолова е живот в действие. Тя е празник.

Въпреки родителите си – аз станах артистката!
Татяна Лолова е явление на българската сцена и истината е, че съвсем заслужено ѝ даваме определението вечна. Малката Таня се ражда в Царство България на 10 февруари 1934 в семейството на счетоводителя Желязко Лолов и майка с руско-украински произход. Татяна губи баща си едва на 15-годишна възраст, но в спомените си за него споделя, че въпреки сериозната му професия той е бил изключително артистичен. Лолова завършва средното си образование в Първа девическа гимназия, където изкуството само я намира. В гимназията има драм кръжок начело с Анастасия Балабанова. Балабанова забелязва веднага таланта на Таня, която посещава редовно кръжока, а всички в училище започват да я наричат "артистката". Баща ѝ обаче е твърдо против тя да се занимава с тази професия. Той иска Татяна да стане лекар, но Лолова все пак избира артистичното поприще въпреки родителите си. През 1955 в класа на професор Стефан Сърчаджиев тя завършва актьорско майсторство, като следва заедно с едни от най-забележителните актьори в историята на българското кино и театър – Ицхак Финци, Григор Вачков и Никола Анастасов. От 1957 до 1976 играе в Сатиричния театър, където е първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа. До 1989 играе на сцената на театър София, след което се завръща към своята първа любов – Сатирата. Цели десет години Татяна играе и хитовия си спектакъл Duende в Театър 199, като в историята на театъра са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина.

Киното, в което всички ме обичаха
Лолова бързо се превръща във всеобща любимка. Хората я обичат и тя се радва на тази всенародна любов където и да се появи. Всъщност освен театъра телевизията и киното са тези, които ѝ дават широка популярност. Тя е една от първите на малкия екран, участвала в редица представления на телевизионния театър, който през 60-те и 70-те е изключително популярен у нас, а ролите ѝ там вървят успоредно с превъплъщенията ѝ в голямото кино. Виждаме я в А бяхме млади от 1961, Сиромашко лято от 1973, Последният ерген от 1974, Щурец в ухото от 1976, Звезди в косите, сълзи в очите от 1977 и, разбира се, в култовия Топло от 1978. Там Лолова изиграва блестящо управителката, а филмът се превръща в абсолютен хит. Гледаме невероятната игра на Татяна още в Бон шанс, инспекторе! от 1983 и в Опасен чар от 1984, където влиза в ролята на Леда. През 2011-2013 всички зрители се насладихме на размаха на Татяна като забележителната мама Еми в телевизионната комедия Домашен арест, а през 2017 я видяхме в Бартер на голям екран заедно с Филип Аврамов. През 2017 излезе и Лили Рибката, който отново ни показа Лолова в целия ѝ блясък като вещицата. Татяна Лолова е носителка на множество награди, включително орден Стара планина и Награда за цялостен принос на 35-ия фестивал на българския игрален филм Златна роза през 2017. Режисьорът Ема Константинова и журналистът Георги Тошев запаметиха част от знаменития ѝ път във филма Портрет на една дама от 2014, а по-късно под редакцията на Тошев излезе и биографичната ѝ книга Дневници и делници. В нея Татяна казва: "Много съм играла... И съм чела интересни текстове на глас пред публика. Актьорът насита няма. Иска още и още! А като спре да иска, значи не е вече актьор, а иска да стане режисьор, да събере група актьорчета и той да им казва какво да правят. Или започва да пише автобиографии. На всеки му се дописва. Писатели много, читателите намаляха. Да не кажа... няма ги. Няма време за четене. Ей!... Някой прохърка. Тихо... Ще го събудиш и ще вземе да пропише".

Любовта – такава, каквато ме държеше
Повече от половин век Татяна изживява своята голяма и щастлива любов със съпруга си Светослав Светославов – Славето. Двамата са заедно 55 години, но той си отива от този свят през 2019. За него Лолова казва: "Славе го обичаха всички, аз го взех. При всичкото нямане, което съм имала, съм извадила късмета да имам точно този човек. До мен винаги". Двамата са като ин и ян, описват ги като съвършена хармония от две изцяло различни половини. Истината е, че историята на любовта им е напълно невероятна. И двамата работят в Сатиричния театър, но тя е примадоната на сцената, а той е театър-майстор, който се грижи за реквизита. За да го забележи, Славе прави стол на Татяна за представление, в което тя играе секретарката. Той обаче го поставя така, че всеки път когато Лолова седне – столът да пропада. Именно с тази забавна случка започва тяхната красива история. Отначало всички си мислят, че тази любов е артистична приумица, но двамата се женят през 1963, като в същата година се ражда и техният син – Сава.

Татяна Лолова и в любовта, и на сцената остава винаги истинска. Тя е любимка на всички, които я познават и на хиляди българи, а култовите ѝ роли помним и до днес. Живот като нейния, през който се преминава като празник, можем да наречем по един-единствен начин – достоен.



 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1088