Михаел Ханеке: 10 задължителни филма

12 март 2021 текст Тео Чепилов
Има филми, които успокояват, има филми, които напрягат, има ги и филмите на Михаел Ханеке. Те нагнетяват по един специфичен начин и са толкова въздействащи, че обикновено едно гледане ти стига за цял живот.


Понеже не се побира в никое от стиловите определения, за него са измислили термина cinema of disturbance. Това е кино, пропито с проблемни теми, разказани с помощта на провокации и насилие. Напук на очакванията зад подобни заглавия не се крие пълен психопат - Михаел Ханеке е нормален човек с вид на университетски професор. Роден по време на Втората световна война в Мюнхен, в семейство на немски актьор и австрийска актриса, младият Михаел показва таланти в литературата и музиката, но с тотална ненавист към всякаква форма на учебни занимания. По късно във Виенски университет учи философия, псхология и драматургия, но е толкова нехаен студент, че вместо на лекции, повече време прекарва в близките киносалони. След серия от странни работни места, той намира подслон в телевизията като монтажист и постановчик. Това води и до дебютните му проекти в средата на 70-те. За реално раждане на стила му, могат да се приемат първите по-смели опити – Седмият континент и Видеото на Бени. Истинският пробив обаче идва с Пианистката, психологически трилър с елементи на романтика и драма, който през 2001 му донася голямата награда на фестивала в Кан. Този филм дава и следващата посока в кариерата му - Франция се превръща в неговата нова творческа родина.

За разлика от повечето режисьори, които загубват вдъхновението си с напредване на възрастта, Михаел Ханеке създава серия от шедьоври, всеки по-скандален от предишния. Освен армия от фенове по цял свят, те му носят и признанието на критиците - две награди Златна палма от Фестивала в Кан, както и Златен глобус и Оскар за най-добър чуждоезичен филм за Любов са само част от призовете в списъка с отличията му.

"Филмите ми са замислени да създават полемика, те са изявления срещу лесно-смилаемото американско кино и начина, по който то лишава зрителя от право на избор. Филмите ми са апел за кино, което да повдига настойчиви въпроси, вместо да дава фалшиви и бързи отговори. За изясняване на дистанцията, вместо нарушаване на близостта. За провокация и диалог вместо консумация и консенсус.", заявява самият Ханеке. Мисията е повече от изпълнена.

Любов
Този филм показва какво е любовта, при това го прави по трудния начин – не през партита и щастливи романтични моменти, а с двойка на 80 и кошмарен етап от живота им. Жан-Луи Трентинян и Еманюел Рива буквално ни оставят без дъх с разтърсващи изпълнения, след които киното никога няма да бъде същото.


Бялата лента
Каквото и да се каже за красотата на този филм няма да е достатъчно, а каквото и да се разкрие от сюжета ще е прекалено. Заснет със смазваща стилизирана черно-бяла фотография, това е от заглавията, които те преследват с образите си завинаги. Абсолютен шедьовър.


Седмият континент
През 1989 прави Ханеке прави заявка за величие с тази драма. Австрийско семейство, което се състои от баща инженер, майка оптометрист и малка дъщеря, води безметежен начин на живот във високата средна класа. Изведнъж те се самоунищожават, без ясно дефинирана причина.


Пианистката
Ако от заглавието си представяте лековата романтична история, помислете отново. Точно тази пианистка може и да живее с майка си, но третира учениците си като роби, посещава секс шопове, гледа порно, крие бондаж под консервативното си облекло и наблюдава тайно как двойки го правят на публични места. И това естествено не е пълната история.


Видеото на Бени
Още преди камерите да се намират във всеки телефон, а непрекъснат стрийминг да е нормално състояние за всеки тийнейджър, Ханеке предвещава една тъжна връзка между жаждата за насилие и желанието то да бъде увековечено със запис. Меко казано напрягащ филм, който стяга за гърлото със своя реализъм.


71 фрагмента от хронологията на шанса
С фрагментарната си сюжетна линия, този филм сякаш разкрива истории без връзка помежду си, които обаче се преплитат една в друга и водят до шокиращ, кървав финал. Рядко някой филм успява да е толкова ледено студен като внушение, но тук насилието буквално смразява кръвта.


Щастлив край
В този дълъг списък с провокации, Щастлив край се усеща почти като романтична комедия. Въпреки това всички елементи на един Ханеке филм са тук – имаме семейство, което е щастливо на повърхността, но всъщност проядено от омраза и вътрешни конфликти. Имаме и злодеяния с видеозаписи, напълно в стилистиката на режисьора.


Код непознат
Доста години преди модата с филмите изградени в един шот да навлезе в киното, Михаел Ханеке снима този експеримент – няколко различни истории се пресичат и перспективата в реално време се сменя от единия към другия персонаж. Филмът е вдъхновен от творчеството на писателя Оливие Вебер и е едно от по-малко известните заглавия на режисьора, напълно незаслужено.


Забавни игри
Забавни игри има две версии, които са реално един и същи филм, пресниман с различни актьори – буквално кадър по кадър. По-добрата версия, разбира се, е оригиналът от 1997, където двама млади мъже отвличат семейство от вилата им и ги принуждават да играят садистични игри помежду си. Американската версия също е режисирана от Ханеке и включва Наоми Уотс, Майкъл Пит и Тим Рот в ролите, но кой знае защо част от притеснителните елементи са се загубили някъде по трасето.


Скришна игра
Напук на името, в този филм няма скрито покрито. Една сцена от него заслужава почетно място в списъка с най-притеснителните неща някога показвани на екран. Иначе усещането за дискомфорт ни сграбчва в началото на филма и не ни пуска доста след като са минали финалните надписи. Даниел Отьой и Жулиет Бинош правят традиционно страхотни роли, но някой друг обира най-силните реакции на публиката.




 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098