Днес Франсис е на 63 и всичко изброено го драска в тефтера като свършено (единствено заменя бърбъна с текила) с последния филм, за който взима Оскар за главна роля, Земя на номади. Това е третата статуетка от Академията, за която освобождава място на рафта си, а повече за режисьора, довел я на снимачната площадка, четем тук. Познаваме Франсис с убийствени роли във филми като Три билборда извън града, Фарго, като я чакаме и за The French Dispatch от Уес Андерсън.

 

Малките градчета и големите филми

Пасторът Върнън Макдорманд и жена му Норийн я осиновяват, когато е само на годинка, но не остава единствено дете задълго, защото в новия си дом се среща с Дот и Кенет – също осиновени. Детството им минава под небето на малки градчета в Щатите, а когато е в гимназията, Франсис решава, че ще бъде актриса. Разчертава пътя си правилно и първата ѝ сериозна актьорска дестинация е роля в пиесата In a Fine Castle на Дерек Уолкът, поставена в Тринидад. Само две години по-късно братята Коен я вземат във филма си Blood Simple, където се запознава с бъдещия си съпруг Джоел Коен. Възхищението на Братята не остава тайна, защото това не е единствената тяхна лента, в чийто списък Макдорманд присъства. Продължава със заглавия като Почти известни, Момчета чудо и Трансформърс, но те са само капка в морето от добри попадения.

Всъщност за нея е трудно да приеме ролята в Момчета чудо, защото не е убедена, че това е нещо, което трябва да се изиграе от жена на средна възраст. Но фактът, че героинята ѝ е бременна, без съмнение помага. За Lone Star от 96-а пък казва, че е била в будно състояние само като е трябвало да се облече в образа си: "Отивах на снимачната площадка, отварях уста, казвах репликите си, заспивах на обяд за час и половина, събуждах се, довършвах репликите си и се прибрах у дома. И това беше идеална работа". Това е и моментът, в който заедно с Джоел осиновяват своя син Педро от Парагвай.

За Франсис напускането на дома и порастването дават началото на свободата. Когато се мести в Ню Йорк, за известно време дели жилище с актрисата Холи Хънтър, която я описва като "толкова страхотна, колкото изглежда". През 70-те се събира с хора, с които изследва себе си, но не може да нарече отношенията им връзка. Макдорманд казва, че дължи емоционалното си развитие на жените, и нарича близостта си с тях "връзка", докато експериментира и с мъже. Но все пак тази част от живота ѝ си остава лично нейна и нямаме против, все пак ни дава паметни изпълнения, за които с право изнася речи на най-престижните сцени.