Теодора Духовникова – вечната жена и нейните най-запомнящи се роли

15 октомври 2020 фотограф Георги Андинов стайлинг Антония Йорданова грим Алина Манова коса Георги Петков и Цветелина Модева копирайт Сердика Център
Тя казва в разговор за Interview.to, че сценографът Никола Тороманов дава най-точно определение за ролите ѝ: в театъра обикновено влизаш или в образа на фаталната жена, или на жертвата, а Духовникова не е от вторите, както сама си дава сметка.


И наистина, виждали сме я в различни образи, но общият знаменател между тях остава силата на характера. Независимо дали овладяна и изящна, или фриволна и енергична, тя излъчва увереност, която не увисва самотно и размества пластовете на персонажа, в чиято кожа влиза. Последният обаче е малко по-особен – тя участва в пиесата Капитал(на) грешка в Народния театър, която Иван Пантелеев поставя след спечелилата Аскеер и Икар Neoдачници (отново с Духовникова). За представлението тя пише във Facebook, че никога не е участвала в подобно нещо, нито е чувала подобни реплики да звучат от сцената. Това е достатъчно сериозен мотив интересът ни към пиесата да расте, но преди да седнем в публиката ѝ, правим една обиколка през пет от ролите на актрисата в театъра – от първите до последните – за да стане дори по-ясно, че "нещо ново" за нея означава нещо наистина предизвикателно.

Саломе
Акрисата все още носи моминското си име Теодора Иванова, когато излиза на сцена във вечния образ на дъщерята на Ирод Антипа, чието име е синоним на чудовищна страст. В постановката на Стоян Радев от 2002 тя дели ролята с още четири таланта – Ана Пападопулу, Ива Тодорова, Радост Костова и Мира Каланова – които трябва да изразят емоционалния път от споделената любов до безизходицата и смъртта. Ако сте запознати с пиесата на Уайлд, вероятно се досещате – наранена от отказа на Йоан Кръстител, Саломе пожелава главата му върху сребърен поднос. Разбира се, в ядрото на това жестоко желание лежи болката, а Духовникова разказва, че в това представление е имало толкова любов, че непосредствено след това три от актрисите са очаквали деца – Пападолупу, самата тя, а накрая и Мира Каланова.

Люсинда в Лекар по неволя
Годината е 2006-а, когато Мариус Куркински се обръща към класическия фарс на Молиер, за да го постави на камерна сцена в Народния театър. В него Духовникова играе уж онемялата Люсинда, която упорито отказва да се омъжи за определения от баща ѝ кандидат-съпруг, защото е влюбена в друг и е по детски инатлива. Нейното мълчание е нарушено, когато в края тя залива баща си с порой от думи, а "лекарят", типично за комедиите в тази традиция, заявява, че решение няма, освен ако не накара бащата да оглушее.

Мерилин в Ръкомахане в Спокан 
Всички, които са гледали тази черна комедия на Мартин Макдона, поставена от Явор Гърдев в Народния театър, определено знаят защо през 2012 тя беше едно от събитията на нашата сцена. Накратко: Кармайкъл (Иван Бърнев) търси липсващата си лява ръка, когато се оказва част от заговора на двойка дилъри на марихуана – "чернилката" (Павлин Петрунов) и русокосата му вятърничава приятелка Мерилин (Духовникова), които го увещават, че знаят къде е така желаният му крайник. Действието на този абсурден сюжет се развива в хотелска стая, където Кармайкъл държи двамата измамници в търсене на липсващото парче от пъзела, а за автентичната си силна игра Духовникова взима и награда Аскеер.

Регина в Лисичета 

"Артистът е обсебен от новите роли, които изгражда, а не от тези, които вече играе", казва Духовникова пред Стандарт и подчертава, че когато слезе от сцена бързо излиза от ролята си на Регина в тази награждавана пиеса на Бина Харалампиева, защото е „патологичен образ“. В пиесата тя играе студена, обсебена от властта и парите жена, готова да пожертва всичко необходимо по пътя си към успеха, а психологическите пластове на характера ѝ падат бавно и умело пред публиката. Ето защо тя неслучайно беше номирана за Икар за водеща женска роля, а за щастие пиесата още може да се гледа в Народния театър.

Маря Лвовна в Neoдачници

След като близо 30 години Иван Пантелеев работеше на сцената в Германия, отсъствието му от нашата за радост беше нарушено с тази пиеса на Максим Горки, която той постави с актьорски ансамбъл, съставен от солта на театъра ни. Част от него е и Духовникова, която прави рязък завой от ролята си в „Лисичета“, за да влезе в тази на лекарката Мария – умна жена с идеалистични възгледи, която е готова да посвети живота си на благотворителни каузи, ръси съвети на останалите около себе си, но в крайна сметка не знае какво да прави със собствения си живот. Впрочем, както всички останали „дачники“ (каквото е оригиналното заглавие на руски) – хора, чийто живот минава в провинциални вили във вечен преход към нещо по-хубаво. Ето защо някои възприемат и новата му пиеса Капитал(на) грешка като нейно идейно продължение – на сцена отново виждаме куп герои, заседнали в преходно пространство, които подхождат с хумор, ирония и гротеска към обществените проблеми. „Аз, разбира се, не знам на какъв спектакъл точно ви каня, защото, струва ми се, този спектакъл е невъзможно да бъде разказан. Даже подозирам, че режисьорът ни точно това искаше“, пише Духовникова. Честно казано, и това е достатъчно.

Гледаме Духовникова в Капитал(на) грешка на 27 и 30 октомври от 19:00 на голяма сцена в Народния театър



 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.