Програмата

Брейк по музика на Бах щеше да ни счупи от смях, ако не бяхме виждали това с очите си в YouTube канала на Flying Steps – немска брейкденс банда, която вкарва уличния танц в десетки оперни зали по света, а дори и в Бундестага, с шоуто Red Bull Flying Bach.

Докато сменяме настройките на есенно време, театрите започнаха да вадят новата реколта – четири силни премиери излизат на сцената само до края на септември.

Уравнението зад осмото издание на феста е такова: 3 вечери на открито + 3 произведения в жанрове асорти.

Създадени от Театър на сетивата София и Институт за изследване на тишината, сетивните градски пътувания се случват отвъд думите и провокират всички сетива на участниците.

Топлата лятна вечер е най-хубава без стени помежду ни, но нещата стават сложни, когато искаме и сцената да е пред нас. С тази мисъл наум Софийската опера и Народният театър отлагат края на сезона и за кратко се местят под открит покрив.

Или Котките на Андрю Лойд Уебър. Защо не го написахме на български? Заглавието на бродуейския мюзикъл, който идва в нашата Зала 1 (в оригинален състав от 78 актьори), никога не е било превеждано, въпреки че в Мексико дори пускат анкета "за" и "против" испанското Gatos. С този бърз факт отваряме любопитните архиви на Cats, преди те да извадят нокти за първи път и пред нас.

След като влязохме в най-високата кула на булевард България, за да потънем в Сън в съня, сега търсим тишинавтите за "преживяване в градска среда", което ни провокира да преосмислим пространството вън и вътре в нас.

Възпитаниците на Академията за театрално и филмово изкуство отново ще отворят врати за любителите на театъра в XIII–то издание на традиционния маратон с вход свободен на 8 и 9 април.

Колко хубави разговори изпускаме, когато не знаем нищо за гостите? Испанецът Хуан Майорга е автор на повече от 30 пиеси, но тази справка едва ли е достатъчна. Затова протягаме ръка за запознанство с драматурга сега, още преди да сме го срещнали на живо в Червената къща.

Обръщаме календара на най-краткия месец, който ни води към по-топъл навън и по-богат вътре в театъра сезон – следват новите пиеси, за които си пазим места отсега.

Неделя. В първите следобедни часове без слънце влизаме в сърцето на най-високата кула на булевард България и заспиваме. На излизане сме сякаш по-будни от сутринта.

На 16 юни ще дочакаме Годо и ще се срещнем лично.

Причините да е така си припомняме още с първия ред на някой сонет (който вече четем и в нов превод от Кирил Кадийски, издаден от Колибри) или с някое от бенефисните събития, събрани под този надслов – от 19 до 28 април отбелязваме немислимите 400 години без Уилям Шекспир.

На практика знаем само, че е смешен. И че смехът му е смешен, почти колкото шегите.

Софийската опера дава начало на 2016 с плътна януарска програма, в която слабо няма. Редовният сценичен състав е налице, но към него четем и важни имена в класиката зад граница.

В театъра есента е пролет – всичко започва отначало със свежи сили. Новият сезон долита с премиери на класически и съвременни пиеси, сред които си намерихме нашите бели лястовици – четете повече надолу, а после завийте право към билетните каси.

500 милиона. Толкова са хората на планетата, които си казват на испански всичко от "Обичам те" до "Ще ми подадеш ли солта?".

Раздвижването на театралния фронт е силно този сезон. Отвориха две нови пространства за игра, Квартет накара кожата ни да настръхне, а събитията на сцена не спират да показват, че театърът е готов да излезе от кутията и да влезе в нетипични територии.

Празната Зала 1 на НДК се изпълва от гласа на Явор Гърдев, прозвучал от микрофон до сцената: "Отваряме смело сценария на страница едно". Ние не отваряме сценарий, само ушите и очите си. Тук сме, за да видим началото на Квартет – неговият спектакъл-филм със Снежина Петрова и Захари Бахаров. Денят е понеделник, репетицията започва след осем минути.

Във времена като днешните, театрите никога не стигат – още един нов се открива в София точно на Гергьовден.