Плейлистът на 2020

21 декември 2020
Как ще изпратим година като 2020? Освен със стандартните за всички времена политически напрежения, икономически лъкатушения и леки "чуквания" от страна на природата, тези 365 дни бяха гарнирани и с опънати до скъсване международни нерви (заради убития от американски безпилотен самолет ирански генерал), отделянето на Великобритания от редиците на Европейския съюз (и всичко, което следва от тази постъпка), буквалното изпепеляване на Австралия (къса ни се сърцето за хиляди акра земя, а дори не искаме да повдигнем въпрос за животните) и за капак на всичко идва Китай, където на някого изведнъж му се прияде супа от прилеп.


Как, питаме ви отново, да изпратим такава година? Приповдигнатото „10, 9, 8...“ и така нататък да бъде заменено от гневни нецензурни думи по адрес на 2020 или пък от горещи молитви по адрес на 2021?.. Я, най‑добре хванете още 14 свои другари (друга бройка засега е над закона) и УСИЛЕТЕ МУЗИКАТА! Плейлистът обаче изисква да е по‑специален.

 AVENUE BEAT: F2020


F2020 повдига темата без заобикалки. Годината е ужасна, абсурдна, няма как да избягаме от нея и единственият начин да се справим е да є ударим една „благословия“ и да се надяваме на 2021. Дамското трио от Нешвил пусна песента през юли, с което не просто предсказа колко досадна ще ни се види 2020 в следващите 5 месеца, но доказа и силата на TikTok. „Още на следващата сутрин след пускането му парчето вече имаше пет милиона гледания! И телефонът ми се взриви от всички „WTF, WTFFF?“, които получих. Това беше моментът, в който си помислих: „По дяволите, май имаме нещо“!“ Да, момичета, имаме хит. И го пускаме в 23:59, за да кажем на годината „Сбогом“ по начина, по който заслужава.



VAMPIRE WEEKEND: 2021


Парчето излиза през януари 2019 и представлява меланхолично разсъждение върху потока на времето. Потоооокът на времето, който през 2020 е нещо като Алисиния следобеден чай. Всеки е заклещен в този или онзи момент от деня и времето едвам му стига да се премести на съседното място на масата (дивана, стола, леглото и така нататък). „Мм-мм, мм-мм-мм / 2021, ще помислиш ли за нас?“ се пее в парчето на инди рок бандата и това звучи толкова обнадеждаващо, че ти иде да се гръмнеш.



NINE INCH NAILS: Every Day Is Exactly The Same


Някои казват, че това конкретно парче реферира към 1984 на Джордж Оруел, но според нас е добро описание на живота като цяло и дните през 2020 в частност. Още едно заглавие на същата банда е достойно за място в настоящия плейлист: The Day The World Went Away. Изборът кое от двете да пуснете оставяме изцяло на вас. Изглежда Трент Резнър ни е подготвял за тази ситуация от години.



THE NATIONALS: Afraid Of Everyone


„Парчето е за тревожност и параноя, с които не знаеш как да се справиш. И отчаяното желание да защитиш себе си и семейството си от хаотичните сили на злото, без дори да знаеш какви са те, нито кой е прав или кой греши, или в какво да вярваш.” Има ли нужда да ви казваме нещо повече?


THE CLASH: Lost In The Supermarket



Подобно ябълката и Нютон, песента „ударила” Джо Стръмър по главата в действителен супермаркет, намиращ се в близост до жилищния блок, в който по онова време живеел с приятелката си. Въпреки че супермаркетът съвсем не е бил тооолкова голям, че да се изгубиш физически вътре, в интервю от 1999 Стръмър признава, че „(песента) ми хрумна, докато се лутах наоколо, напълно зашеметен от цветове и светлини”. Това със сигурност обяснява тежката тема за комерсиализма в лириката, но причината да предпочетем Lost In The Supermarket пред Four Horsemen е друга, при това – основателна. Припомнете си всяко пазаруване в голям хранителен магазин от март насам и ще се съгласите. Чакане на опашки, презапасяване с консерви, „къде, по дяволите, изчезна всичкият дезинфектант?”, „госпожо, хайде малко да се раздалечим!” и цялата истерия около тоалетната хартия.


CROWDED HOUSE: Don’t Dream It’s Over


Има два начина да интерпретирате заглавието: не си правете труда да мечтаете, защото така и така е свършено, или дори не си мечтайте, че това някога ще свърши. Ако питате нас, и двата не са особено оптимистични или ако ползваме брадатите шеги за оптимиста и песимиста: песимистът казал, че краят е близо, а на още по-големия песимист му хвръкнала шапката от възмущение, защото тези УЖАСИИ НИКОГА НЯМА ДА СВЪРШАТ. Освен от нашия плейлист парчето е част и от саундтрака на минисериала Сблъсък (по постапокалиптичната новела на Кинг) от 1994, което казва всичко. Освен едно: тази година излезе нова екранизация по книгата (отново с участието на Кинг като сценарист).
 


QUEЕNS OF THE STONE AGE: Sick Sick Sick


Тук удряме комбо на чисто първосигнално ниво (кралиците носят корони, а болен е повторено три пъти). Освен в буквалния му прочит обаче (довиж-дане за 14 дни) възприемаме заглавието и в преносния: извратено, болно и нездраво беше не само случилото се през годината, но и нашето отношение към него. Да имаме време за мисли и да останем малко сами със себе си се оказа по-страшно и от ядрена война. И Sick Sick Sick на QOTSA преминава плавно в I Can’t Escape Myself на The Sound.


OASIS: Don’t Look Back in Anger


Тази година всички се гневихме на всичко. Яд ни беше заради несправедливостите и страданията. Ядосвахме се как е възможно все още да има расово неравенство или грип да промени до неузнаваемост всекидневието на света. Някои ги беше яд на съквартирантите им, че се виждаха с половината w през време на пандемия, други се гневяхме на възрастни членове на семействата си, че все още си развяват коня въпреки апелите за предпазливост. Затова ни се видя съвсем в реда на нещата да включим овехтялото парче на братята Галахър. „Не поглеждай назад с гняв” е универсална мантра. Страхуваме се обаче, че винаги ще има за какво да се ядосваме.


MONOLINK: Rearrange My Mind


Това парче включваме по две причини. 1. О-бо-жа-ва-ме Monolink и 2. заглавието му звучи като равносметка. Нека опитаме с малко фина пренастройка на начина си на мислене. Тук може да помогне и прословутата реплика на Тирион Ланистър от Игра на тронове, произнесена в отговор на хленчене, недоволство и решителност от типа „по-добре да умра, отколкото”... "Смъртта, казва Тирион, е окончателна. Но животът – той е пълен с всякакви възможности!"


Статията е част от коледния брой на Програмата, който може да четете и онлайн:





 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.