Междувременно

3 април 2012 текст Никола Шахпазов, снимка Grinderman © Deirdre O'Callaghan, снимка Dirty Three © Annabel Mehran
В края на миналата година Grinderman официално прекратиха съществуването си, но музикалните джентълмени/хулигани (подчертайте правилното) Ник Кейв и Уорън Елис не са свикнали просто да почиват. Затова има какво да слушаме, докато очакваме новия албум на Nick Cave & The Bad Seeds.


Авторите, авторите!
Grinderman 2 RMX е прощалното издание на групата (но не бързайте да се обзалагате, че наистина ще е последно). След два мръснишки албума, изпълнени с прелестни текстове (в добрата традиция на The Bad Seeds) и корозивен, шумен до безбожие гаражен рок (плюс декадентски блус и още влияния от The Bad Seeds), момчетата си отиват. Но, тъй като не знаят друг начин, тръгват си шумно. Много шумно.
По принцип страним много далече от ремикс албумите, но Grinderman 2 RMX е нещо различно. Тук не са пипали онези от Deep Dish или пък досадния Давид Гета, а само самите хора от Grinderman и техни близки музикални съмишленици. Резултатът е всичко друго, но не и танцувален албум, в който парчетата от Grinderman 2 звучат ако не по-силно от оригиналите, то поне достатъчно интересно и различно от тях. Най-добрите попадения май са предългото Super Heathen Child (в което звучи китарата на Робърт Фрип от прог особняците King Crimson), Mickey Mouse & the Goodbye Man (версия на рокенрол божеството Джош Хоуми), Hyper Worm Tamer от UNKLE и вариацията по Evil на Silver Alert и Мат Бернингер от The National.
Grinderman 2 RMX е на пазара от Mute, чуйте го тук

Тримата братя
Когато величейшето му внимание не е заето с The Bad Seeds, Grinderman или филмова музика, страховито брадясалият австралийски мултиинструменталист Уорън Елис обича да се отдава на неописуемата си, извънземна група Dirty Three. Май само там неговата дяволска, неукротима цигулка успява да се развихри най-силно, напълно освободена от очакванията на феновете или големите лейбъли. Защото от самото си създаване в средата на 90-те, Dirty Three са изключително свободолюбива група, която записва красива какафонична смес от фрий джаз, фолк и пост рок – експлозивно-медитативна амалгама, която доста хора не биха възприели лесно. Не бяхме чували техен пълнокръвен албум от 2005, но пък тазгодишният Toward the Low Sun си струваше чакането – това е чудесно допълнение както към биографията и дискографията на триото Елис-Търнър-Уайт, така и просто задължително преживяване за всеки фен на лейбъла ЕСМ и инструменталния джаз като цяло.
Toward the Low Sun е на пазара от Bella Union, чуйте го тук


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.