Местно производство

19 април 2012 текст Никола Шахпазов
Три отлични, че и съвсем нови български албума, които тези дни слушаме с удоволствие. Защо си струва и вие да ги чуете – с няколко думи от нас и от самите творци.


Белослава - Когато има защо...
След дебюта на Белослава с Улици през 2001 се наложи да почакаме четири години, за да чуем всички парчета от Слушай ме, но едва ли тогава сме предполагали, че третият є албум ще се появи чак през 2012. Имало защо да чакаме. Неслучайно всяко издание на Белослава се превръща в малка музикална буря за българската сцена – финесът, ясното усещане за това какво е модерно, но и какво е изискано и красиво в поп музиката, правят нейните парчета важни не просто за момента, но и за всички моменти, които предстоят.
Вече познаваме част от парчетата в Когато има защо... – отдавна чухме и Supergirl и Празен поглед и особено приятното Всяка година по същото време. Има обаче и достатъчно материал за всички музикални изследователи. За това са се погрижили вечният помощник на Белослава – маестро Живко Петров, както и доброволните сътрудници Димитър Семов, Антони Рикев и Калин Вельов, тромпетистът Венцислав Благоев и саксофонистът Васил Енчев, вокалите Елена Кокорска и Александър Славчев.
Белослава представя третия си албум на живо на 28 април от 20:00 в така подходящата за нея зала България. Обещава магията да се случи “сред звуците на аристократичния Арена оркестра с концертмайстор Пламена Жекова, духа на оживялото акустично диско и комбинацията на музиканти от нивото на световната сцена”. Билети вече можете да купите в мрежата на Eventim за 35лв. А последното ни интервю с Белослава четете тук.

Белослава за Когато има защо...
През последните шест години преминахме през малки и големи сцени, много студиа и репетиционни. В процеса събрахме доста интересни теми, песни и истории, от които до последно ни беше много трудно да изберем кои да останат. В крайна сметка в албума има 16 песни плюс два бонус трака – всички от тях, безкрайно любими за нас, създателите им.
При нас винаги е лесно и приятно. Срещата ми с музикантите, с които работя от толкова много години, любовта помежду ни и съвършената хармония правят работата ни по всяка една песен безусловно удоволствие. Понякога е достатъчен дори поглед или дума, за да поеме песента по своя път.
Много е трудно да посоча най-добрите песни от албума. Това е все едно човек да избере кое е най-добро от трите му деца и аз като един истински родител на своите произведения няма да ги деля, а с радост ще споделя: всяка една песен е пълна с чистота, безгранична обич и с музикална солидарност с вкуса на моите хора; те си знаят кои са... Този албум е моето естествено продължение като човек, музикант и ценител на живота във всичките му измерения.

Ева Квартет и Хектор Зазу - Арката
Този албум е многопластов както малко други. Арката е интересен и важен. Не само защото ни демонстрира големите възможности на до този момент каноничните (във всяко отношение) Ева квартет (интервюто ни с тях е тук) и защото в записите му участват десетки музиканти (които ще наречем просто цветът на световната джаз, етно и фюжън сцена), но и защото е лебедовата песен на мултиинструменталиста и особено даровит композитор Хектор Зазу. Поради преждевременната му смърт е довършен от негови близки съратници, но всъщност звучи удивително кохерентно и уверено. Във всяка от композициите има българска народна песен или източноправославно песнопение – разчупени и пренаредени от Зазу върху електронни подложки, тромпетът на Нилс Петер Молвер, кавалът на Дживан Гаспарян, пианото на Риуичи Сакамото и китарата на Робърт Фрип от King Crimson. Не сблъсък, а смесване на разнородни елементи в прекрасна хармония.

Гергана Димитрова за Арката
За нас бяха особено приятни срещите с Хектор Зазу, записите на вокалите, експериментите, провокацията от негова страна към нас и пълното освобождаване. Страхотно беше и когато за първи път чухме варианти на композициите – усещахме, че наистина се случва нещо необикновено.
По време на записите Хектор гасеше лампите в студиото и така създаваше съвсем различна атмосфера. Обикновено записваме една до друга, подредени в полукръг, а в случая той ни разположи в четирите ъгъла на студиото... Доколкото знам Дживан Гаспарян е записвал в хотелската стая... в банята, тъй като там акустиката е била най-добра. Целият процес започна много лесно и приятно, но особено сложно стана след смъртта на Хектор, защото други хора трябваше да оформят цялостния звук на албума. Никой не знаеше какво точно си е представял той. Последните две години най-големи усилия полагаха Димитър Панев, Милен Иванов и Питър Уо – те смесиха албума и постигнаха невъзможното.
Моите фаворити от Арката са Лазарица, Развивай Добро и Минка. Но целият албум може да се приеме като една цяла композиция. Това е музика без граници, отнасяща те там, където всеки би искал да бъде

Mental Architects - Celebrations
На живо Mental Architects лесно ни отнасят главите с изцяло инструментален, натегнат като корабно въже при ураган мат/пост рок. На запис не е по-различно. Вече ни впечатлиха подобаващо с малкия си албум Patience, Communication, Understanding, Go!, който бе изпипан по всички правила на така непопулярния стил, в който са решили да се развиват. Celebrations е логичното продължение, както и истински празник за всеки, който обича не разрушително дивашкия, а внимателно премисления, динамичен и непоправимо прогресивен рок с нервни рифове, неравноделен ритъм и загатната извънземна мелодия. За това колко е добро всичко тук говори фактът, че продуцент е Арън Харис от пост рок боговете ISIS.

Mental Architects за Celebrations
Започнахме да пишем парчетата с ясната цел, че искаме да направим нещо, което звучи цялостно, но предлага песни, за които е използван различен подход. Всички парчета са писани спонтанно, така че всяко едно представя наша различна страна. Въпреки че използваме мат рок и пост рок като определения за музиката си, не желаeм да си поставяме граници, защото това само може да отнеме от забавлението.
Цялата работа по албума беше приятна и спокойна. В сравнение със създаването на EP-то, сега всичко мина гладко и се забавлявахме през цялото време. Това личи и в позитивното настроение на парчетата. Този път трудна беше чисто техническата част, а не толкова измислянето на парчетата, защото записахме сами 70% от инструментите в нашето студио. Благодарение на това наистина научихме много за целия процес, но всичко стана чрез проба-грешка и това ни отне малко повече време от обикновено.
Самото преживяване беше един голям куриоз. Може би най-куриозното нещо, което се случи беше това, че кучето на Арън записа "вокали" за едно от парчетата.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.