Програмата

Музите са призраци, които понякога идват неканени, казва Стивън Кинг чрез един от героите си в Торба кости. Винаги е добре, когато муза е навестила писател (независимо в колко неудобно за него време), но е адски неприятно, когато я няма.

Сред новите книжни заглавия, които (слава на всички богове) постоянно се появяват на рафтовете в книжарниците, селектирахме три.

Тя е единственият човек в цял Ню Йорк, който гледа къде ходи.

Сам се провъзгласява за защитник на правата на "дребните грозници", а привързаността към малките и не чак толкова малки животни пробива кориците книги като Моето семейство и други животни, Птици, зверове и роднини и Филе от камбала. Всички те са инжектирани с добро чувство за хумор, докато научаваме повече за света и тайните на животинския свят.

"Алиса се умори да седи без работа до сестра си на скамейката, тя беше надзърнала един-два пъти в книгата, която сестра ѝ четеше, но там нямаше нито картинки, нито разговори. „За какво ли е такава книга – си помисли Алиса – без картинки и без разговори?“ И тъй както си мислеше (доколкото изобщо можеше да мисли в тая горещина, която я приспиваше и затъпяваше) дали удоволствието да изплете венец от парички си струва труда да стане и да ги набере, един Бял Заек със светлочервени очи подскочи край нея."

Годината ни срещна с интересния си развой, въпреки че не бихме повторили последните няколко месеца. Все пак книгите са си тук, а тази година читателското око се спря на заглавия, на които се обърна повече внимание, а 7 от тях събираме тук:

Предстоят ни дни, в които, подобно на пешки върху шахматна дъска, ходовете ни ще бъдат ограничени. Да погледнем обаче на живота откъм светлата му страна. Кога, ако не сега, ще разполагаме с достатъчно време, за да общуваме с големи умове. Не в бара над чаша бира, а на дивана над книжните страници. И не за да чуем, че на някой шефът му е гадняр или гаджето му е върхът, а за да се потопим в други времена и да нахлузим чужди обувки. Предлагаме ви петима автори, които да поканите у дома си.

Макар че тежи колкото порция пържола с гарнитура (около килограм и половина, но преувеличаваме умишлено), мозъкът е командният център на всичко, което възприемаме като себе си. Какви процеси протичат в него и какво се случва, ако, образно казано, му изгорят свещите? Избрали сме няколко книги на големи невроучени (и чудесни писатели), които опитват да дадат (поне някакви) смислени отговори на тези въпроси.

Родните имена в съвременната литература все повече ни предизвикват да се протягаме към рафтовете с български книги със знанието, че ще има нещо, с което да се обвържем и да си вземем за вкъщи.

Писането не е лесна работа. Сандъчето ви с писателски инструменти трябва да е тежко, но да е по силите ви да го носите. Да е разнообразно, но да не се лутате из богатото му съдържание. Подбрали сме 4 ½ книги за писането, които да пъхнете вътре. Ще ви свършат работа.

"Писането и четенето са най-питателните форми на медитация. Когато четем написаното от най-интересните умове в историята, ние медитираме както със собствените си умове, така и с техните", пише Кърт Вонегът в своята Цветница. Предложенията ни за литературна медитация този път са четири. Неиздавани до момента, отдавна чакани или напълно неочаквани, те са обединени от етикетите "чисто нови", "големи писатели" и "страшно си заслужават".

Виелицата отваря желание за четене, но има и друга буря – покрай празниците и Панаира на книгата, който можете да хванете в НДК до 15 декември, издателите вадят купища силни заглавия. Ето какво прибираме ние и опаковаме за друг.

За рождения му ден издателите от Егмонт подаряват на Хари Потър нов илюстратор. Поне ние така тълкуваме нещата – и за вас ще изглежда по същия начин, ако ви се е случвало да обичате книга, рисувана от Любен Зидаров.

Може би вече сте срещнали в книжарниците две нови томчета с изящни лица и еднакъв знак Смисълът на нещата. С това име започва нова библиотека – да разгърнем историята, която се пише отдавна.

Ако си обичал книга като дете, и днес можеш да я извадиш почти непокътната от рафта в главата си и да я разгърнеш. Няма нужда да е наум обаче – тук даваме три излезли наскоро класики, в които да се влюбят и децата ви. Вижте ги в детския ни блог.

"Книга за лятото" е особен термин – уж е клише, но всъщност за всекиго значи различно нещо. На вас кое ви доставя удоволствие в този читателски сезон: умът, сърцето, хуморът, задъханият сюжет на книгите? Важен е не жанрът, а натискът върху вниманието, който трябва да е точен – за да може томчето да бъде оставено за няколко часа до басейна, но и да бъде по-интересно от шума на вълните. Тук вадим на слънце шест добри и нови книжни тела, с които бихме отишли на почивка, а темите са разнообразни като апетита ви – има всичко от влюбен робот до пре-Викторианска биография.

"Когато хората ти покажат какви са, повярвай им от първия път", казва Мая Анджелоу. Самата американска писателка показва каква е седем пъти: толкова са автобиографиите ѝ, публикувани между 1969 и 2013. Първата и най-известна, Знам защо пее птицата в клетка, тъкмо излезе и на български. Какво толкова да разкажеш от един живот? Слушайте.

Всяко хлапе знае, че зад инициалите стои Джон Роналд Руел или бащата на хобитите и цялата митология около тях, довела до нова ера във фентъзи жанра. Вероятно сте чували и как, освен писател, Толкин е бил поет, оксфордски професор и филолог с хоби да измисля нови езици и писмености. Какво друго? Пускаме ви три добри епизода от живота му.

Интензивни срещи, семинари и менторство от големи наши писатели, сценаристи, драматурзи и режисьори – това ви чака, ако скочите в есенната сесия на академията за писане на всичко от поезия и проза до рекламни текстове и сценарии. Повече за курсовете и кандидатстването ще чуете на 20 юни от 19:00 в Книгата, където ви чака безплатен хайку уъркшоп и по едно здрасти + литературно четене от някои от лекторите на Дупката.