Съвременни български писатели, оставили отпечатъци

28 октомври 2020
Родните имена в съвременната литература все повече ни предизвикват да се протягаме към рафтовете с български книги със знанието, че ще има нещо, с което да се обвържем и да си вземем за вкъщи.


Преди да се насочим към книжарниците обаче, изброяваме трима автори, които ни хващат с умението си да ни отвличат в истории, които оставят отпечатъци.

ЗДРАВКА ЕВТИМОВА
"– Кръв от къртица! Кръв от къртица! – викаха, кряскаха, блъскаха се. Всеки имаше мъка вкъщи и нож в ръката." Така завършва разказът Кръв от къртица от Здравка Евтимова, който ни задържа и шокира с умела игра с думите, които ни гледат с крясък под заглавието. Той влиза в учебниците по литература за осми клас в САЩ. Един покрив дели с истории на Рей Бредбъри, Айзък Азимов и Едгар Алън По в дяла Тръпката, която изпитваме при изживяване на нещо страшно. Иначе писателката е родена в Перник и има множество публикувани сборници и книги, сред които Сълза за десет цента, Зелените очи на вятъра и Пернишки разкази. Споделя, че времето ѝ за писане е крайно ограничено и намира хората от разказите си след полунощ. Тръгва по пътя си на писател благодарение на своя баща, за когото измисля истории, преди да заспи. Първият ѝ пълнокръвен сборник излиза след 20 разказа, написани с химикал, които периодично намират място във вестника на Софийскиа университет. Днес нейната проза се позиционира в литературни списания от САЩ, през Япония до съседна Македония, а разказът ѝ Seldom (Рядко) е включен в антологията Най-добра европейска проза 2015.

ГЕОРГИ БЪРДАРОВ
"Ей, тази история никога няма да ми омръзне да я разказвам. Може би защото в един ден стигнах края на света, изпих пет ракии, усетих Бог и почувствах колко е хубав животът...", пише Бърдаров в най-четения разказ из интернет За петата ракия или колко е хубав животът. Но нарицателното „писател“ при него върви рамо до рамо с титлата му на доцент доктор по География на населението и селищата, поради което преподава в Софийския университет от 2002 насам. Също така хваща сценариите на телевизионни предавания като Стани богат, Това го знае всяко хлапе и Аз обичам България. Извън академичните среди обаче името му започва да прелита активно покрай ушите ни след романа Аз още броя дните, който взема златото в конкурса Ръкописът на БНТ 1. Историята за Давор и мюсюлманката Айда, които искат да избягат към свободата по време на обсадата на Сараево, се пресреща с важни въпроси за войната и нейната брутална действителност.

МИРОСЛАВ ПЕНКОВ
"Отвън някой така заблъска вратата, че цялата автогаричка се разтресе. Провикна се мъжки глас: Отваряйте бре, магарици! Бурята съвсем ни застигна." По книгата Щъркелите и планината Мирослав работи заедно с Майкъл Онтаджи – автора на Английският пациент. В нея четем за един емигрант, който се завръща в България при своя дядо, скрит сред магията на Странджа. Точно когато пролетта разцъфва, а щъркеловите ята долитат, стари призраци от еничарско, хайдушко и нестинарско време се събуждат, а заровени тайни надигат глава от прахта. Тази история идва дълго след като Мирослав заминава да учи психология, а след това и творческо писане в Арканзас. Разказите му хващат окото и печелят куп награди, а сборникът му На изток от Запада е издаден в 12 държави. Носталгията е двигателят, който задвижва историите му, като в България си идва всяка година за няколко месеца. Въпреки това рядко вплита биографични елементи в своята проза. "Всички поколения са наранени и травмирани и всички поколения трябва да търсят връзка и в крайна сметка освобождение от тези преди тях, ако искат да се движат напред по свой собствен път", казва Мирослав пред интернет списанието fictionwritersreview.com.



 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.