Странните писателски ритуали

4 февруари 2021 текст Дани Николова
Музите са призраци, които понякога идват неканени, казва Стивън Кинг чрез един от героите си в Торба кости. Винаги е добре, когато муза е навестила писател (независимо в колко неудобно за него време), но е адски неприятно, когато я няма.


Особено ако издателството вече ви натиска неумолимо, а вие уверявате, че "ей сега, няма проблеми, хайде всички да се успокоим, книгата на практика е готова". Тогава на помощ ви идват някои малки ритуали (също като Рафа Надал, който преди сервис си вади шортите от... мне, забравете, не е същото), които ви помагат да се съсредоточите и да върнете музата обратно там, където ѝ е мястото. Събрахме най-странните ритуали за отприщване на творческия поток на големите световни писатели в три, най-общо казано, категории.

Яжте, пийте...
Храните и напитките са свързани с литературата от незапомнени времена (руйни вина, чаши абсент и немалък брой Прустови страници, посветени на маслена бисквитка), но някои писатели са ги използвали и като генератор на вдъхновение. Шилер например оставял ябълки в чекмеджето на бюрото си, като изчаквал умишлено да загният. Миризмата на гнили плодове толкова му допадала, че отключвала у него творческия процес. За ужас на посетителите.

Агата Кристи също използвала ябълки, за да повика вдъхновението, но по доста по-прозаи-чен начин. Гризяла ги. Странността тук идва от факта, че действието задължително се развивало във вана, както и в компанията на документални снимки от извършени углавни престъпления.

Балзак пък бил така пристрастен към кафето, че не си представял и ред без него. Биографи изчисляват, че докато е писал Човешка комедия, с нечовешко удоволствие е погълнал близо 15 000 чаши. В момента, в който кофеинът спрял да действа, започнал да дъвче кафеени зърна. А когато станал на 51, спряло да действа и сърцето. Фокнър също пишел само докато пиел, но не кафе, а уиски. Е, това вече не ни впечатлява. Чули сме достатъчно за писатели и поети, посягащи към алкохол, опиати и стимуланти, от които дверите на възприятието им така да се отворят, че през тях да е възможно преминаването на цяла тежковъоръжена армия.

Цветове
Черна котка, червен флумастер и така нататък причисляваме към графа "суеверия". Но това не пречи на някои от големите писатели да вярват, че точно цветът е изворът на тяхното вдъхновение. Джойс например пишел легнал (по корем), с дебел син молив и бяло палто. Тук ритуалът има повече логично, отколкото мистично обяснение (заради проблеми със зрението синият молив е бил подходящ, а бялото палто отразявало повече светлина върху страницата), но все пак го приемаме за чудатост. Също като навика на Луис Карол винаги да ползва лилаво мастило, с каквото е поправял контролните на учениците си, докато им е преподавал математика в Оксфорд. Александър Дюма пък е бил истински "перко" по отношение на цветните кодове: синя хартия за романи, жълта за поезия и розова за статии. Веднъж свършил синята хартия и се принудил да използва кремава. Резултатът, досещате се, бил ката-стро-фален.

Хаосът е пълен
Започнахме със Стивън Кинг и причината да го споменаваме отново е, че той е... тоталният контрапункт на писателя, творящ, заобиколен от хаос. Но такъв е бил Набоков. Той е създавал шедьоврите си върху отделни картички с големина 9х12 см. Картичките съхранявал в кутия за обувки, от която ги вадил, препрочитал, редактирал и сглобявал, за да се получи накрая роман в завършената му цялост.

Картички Набоков подпъхвал преди сън и под възглавницата си. Защото човек никога не знае по кое време на денонощието музата призрак ще се появи неканена. В подобен безпорядък е работил и Дикенс. Писателят бил известен с това, че никога не сядал. Диктувал романите си, крачейки напред-назад из стаята, улицата, или в кръг в двора и час по час вадел гребенче, с което да сресва косите и да масажира скалпа си. Ако случайно се случило да седне, е, тогава се дръжте се, ще паднете от чудатост! Защото в стаята задължително трябвало да има огледала, пред които Дикенс, във времето за почивка, да се позабавлява с нелепо гримасничене и различно по интензивност... плезене. На себе си.

Хаотична игра (не така умилително смешна) използвал и Антъни Бърджес, когато вдъхновението му тотално "забиело". Авторът на Портокал с часовников механизъм отварял речника на произволна страница, грабвал първата изпречила се пред очите му дума и започвал да гради с нея поредното описание.

П.П. При създаването на този текст авторът използва някои от споменатите методи. Трябва да признаем, че яденето беше най-непродуктивно. Но все пак – най-приятно.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1088