Затрупана София: управлението на кмета Димитър Петков

24 ноември 2022 текст Виктор Топалов, снимки: Архив на Любомир Юруков и личен архив
„Както казах, най-главната гостилница беше Искър при днешния площад на Св. Крал, площад, който тогава беше запълнен от лабиринт еврейски и български къщи, които се притискаха над криви, вонещи улици и кьорсокачета, едно отвратително гето, което само след десет години брадвата на тогавашния кмет Димитър Петков трябваше да измете...”

София на 1880 година, Иван Вазов



Архитектурният облик на София претърпява множество трансформации след като градът е избран за столица на Княжество България. През пролетта на 1879 местното население наброява 11 694 души, които живеят в паянтови къщи, разположени в няколко махали. Не след дълго е изготвен първият регулационен план на града. Той предвижда изграждането на широки улици и булеварди, които подхождат на една истинска европейска столица. Но за да бъде реализиран този амбициозен проект, трябва да бъде платена висока цена в пряк и в преносен смисъл. Кметът, който се заема с тази задача, е роденият в село Башикьой през 1858 опълченец Димитър Петков.

На точното място в точното време


Героят от Шипка сяда на кметския стол, когато е само на 30 години. По това време държавата се управлява от двама души със сходно виждане за развитие на столицата – княз Фердинанд I и министър-председателя Стефан Стамболов. Назначаването на Димитър Петков е логичен избор – той е най-близкият човек до премиера, изпълнява функцията на помощник-кмет и е прочут със своята безкомпромисност.

С приемането на т.нар. Батенбергов регулационан план около 1880 е очертан пътят за разчистването на Османска София – малките и криви улици и безразборно разположените постройки и квартали трябва да бъдат премахнати. В първите години след Освобождението са разрушени множество къщи, ханове и джамии, обособени са няколко градини и площади и са завършени първите прави улици. Но тежката работа тепърва предстои.

През 1888 в столицата се случват две особено значими събития. На 12 август е открита новопостроената Централна гара, а на 1 октомври започват занятията на Висшия педагогически курс, който впоследствие се превръща в Софийски университет Св. Климент Охридски. Тези две събития показват желанието на младото княжество да заеме достойно място на картата на Европа. Именно в този период Димитър Петков застава начело на града.

Отломките на стара София


Скоро след назначаването си кметът се заема с премахването на частни постройки, които застават на пътя на проектираните улици, булеварди и площади. С помощта на големи заеми общината закупува стотици сгради. От статия в Софийски общински вестник става ясно, че през 1889 са отчуждени и съборени 453 здания. Сред тях е и един от най-обичаните софийски храмове – Св. Богородица Пречиста. Църквата се намира северно от храма Св. Неделя, в началото на старата ул. Трапезица. На 22 май 1889 кметът Димитър Петков нарежда храмът да бъде съборен. Опозиционният вестник Народни права пише:

„В понеделник сутринта, когато жените от енорията „Св. Пречистая“ се научили, че през тоя ден ще стане събарянето на тяхната черква, и то без да се отслужи молебен и без да се изнесат предварително с подобаващо тържество светите принадлежности на тая черква, решили се да се възпротивят на подобен един вандализъм и на такова едно грозно оскърбление на техните религиозни чувства. От сутринта още те се събрали в черквата и не са искали по никакъв начин да я изпразнят и да позволят на дюлгерите и пожарната команда да почнат събарянето.

Къде 11 и половина часа пред обяд градоначалникът и приставите са се помъчили, с помощта на 20-30 жандарми, да разпръснат разбунтуваните жени, обаче те срещнали такова съпротивление, че са били принудени да отстъпят. Окуражени от тая първа сполука, жените почват да бият черковната камбана и за половин час целият мегдан се покри с любопитни и зрители. Виковете, проклятията и негодуванията достигаха до най-крайните си предели. Едно особено чувство на съжаление обладаваше и най-индиферентния зрител, като гледаше ония прости женици да се късат и плачат за това, че така безбожно им се съборя черквата.“

Не след дълго пред храма се стичат жандарми, конни полицаи, пожарникари и войска, които отправят обиди и заплахи към събралото се множество. Съприкосновението трае около половин час, като най-сетне смелите софиянки са прогонени. До залез от храма Св. Богородица Пречиста остава само олтарът.

Учителят по български език на княз Фердинанд – Добри Ганчев, пише в спомените си, че новината за бунта заварва Димитър Петков на обяд в Двореца, на който присъстват още министър-председателят, министрите, висшите чиновници и офицерите. Когато кметът научава за събитията, троснато напуска трапезарията и отсъства дълго.

„… когато гостите пияха в билярдната и в зимната градина кафето си, връща се Свирчу (Димитър Петков – бел. ред) – спокоен, победител. Тълпата от жени, деца и старци е разпръсната с толумбите (пожарните помпи – бел. ред.), подбужданите – арестувани, църквата – съборена.“

През следващата година общината отчуждава и разрушава 812 здания. Може би тогава са съборени храмовете Св. Архангел и Св. Иван Рилски. Първата църква съществува повече от 300 години непосредствено до северната стена на храма Св. Неделя. Тя е премахната, за да бъде оформен едноименният площад. До разрушаването си църквата Св. Иван Рилски, която през XII век приютява мощите на прочутия светец, се издига в близост до ъгъла на улиците Пиротска и Георг Вашингтон.

През пролетта на 1891 е съборен още един от старите софийски храмове – Св. Никола Мали. На първата страница на старо евангелие някой е дописал по-късно:

„Знати се кога на 30 Апр. 1891, при служащи свещеник Янакия Иванов и при епитрупа Георги Панчов и при настоятелството Тодор поп Иванов, Георги Колев и Георги поп Митков се строши от градски съвет църквата Мали Св. Никола. Кмет Димитър Петков.“

На мястото на храма е обособен голям площад с магазини и локали, познат като пасаж Св. Никола. За неговото построяване са съборени още няколко емблематични сгради – еврейската хавра Кал Шалом, Чохаджийският хан, търговският безистен и други. Статистиката показва, че през 1891 са отчуждени и разрушени още 433 здания.

Новият град


По време на петгодишния мандат на кмета Димитър Петков са изградени множество софийски символи като Лъвовия и Орловия мост, булевардите Княгиня Мария Луиза и Цар Освободител, улиците Търговска и Леге, довършва се паметникът на Васил Левски, а квартал Ючбунар е урегулиран и развит. Градът дължи своя модерен европейски облик именно на Димитър Петков, който напуска своя пост през зимата на 1893, за да стане министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Половин век до-късно градският център, построен от решителния кмет върху развалините на стотици сгради, ще бъде заличен от новата власт при строежа на Ларгото.

Една от прочутите градски легенди гласи, че заради разрушените храмове върху рода Петкови тегне проклятие. Това суеверие е подкрепено от факта, че кметът, както и двамата му синове Петко и Никола са убити по политически причини. Днес Димитър Петков няма живи преки наследници.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.