Исландия: среща, която оставя следа в съзнанието


3 октомври 2022 Текст и снимки Мирян Колев
Исландия географски спада към Европа, ама не съвсем. Така е и във всяко друго отношение. Скандинавска страна е, ама не съвсем. Исландците са нещо като викинги, ама не съвсем. Всъщност се оказва, че са наполовина викинги, наполовина ирландци. Защото, когато викингите са заселили тази земя, те са закарвали там робите си, които са пленявали в Ирландия, и в днешно време голяма част от населението са техни потомци. Наричат ги също „южняците на севера“, защото макар и да спазват дистанция и личното пространство да е неприкосновено, повечето от тях са много отзивчиви и приятелски настроени хора.


Всъщност ми разказаха, че там е обидно да предложиш помощ на някой, който не я е поискал, защото се приема, че го смяташ за неспособен да се справи сам. Ако например майка с количка се опитва да се качи в автобуса, вероятно никой няма да реагира, но в момента, в който тя поиска помощ, веднага ще се намери кой да се отзове. Това дори и да изглежда малко странно, e много положително, защото просто никой не ти се бърка в работата. На мен ми е страшно неприятно, когато в България или в друга южна страна някой ми говори в лицето от 30 сантиметра или пък непознат навлиза в личното ми пространство и започва да фамилиарничи. Там това не може да се случи.


От друга страна исландците не бързат за никъде и напрежението клони към нула. Трудно ще намериш отворен магазин или институция преди 11 сутринта. Което изобщо не значи, че работят до късно следобед. Изглежда просто, че хората никак не си дават зор и много добре им се получава. Аз лично открих може би само две отрицателни неща там – цените и времето. Времето се променя страшно бързо и вятърът често е леден и ужасен. Но предполагам това е нормалнo на тази ширина. А цените са още по-ужасни. Не разбирам много от икономика и не мога да преценя защо стандартът им е чак толкова висок, но изглежда, че просто са страшно ефективни и използват максимално всички ресурси, които имат. Електричеството е почти 100 процента от възобновяеми източници и се използва геотермална енергия от гейзерите.


А водата от чешмата идва от два различни източника. От студения кран тече вода, идваща от глетчери, която е много чиста и страхотна за пиене, а от топлия идва вода от гейзери, която има мирис на сяра и ако се къпеш в банята, има същия благоприятен ефект като да ходиш на горещи минерални извори.


Впечатляващите неща са много. Бях в една църква в градче в Източна Исландия с население от 1000 жители, в която беше монтирано професионално озвучаване и осветление и ми казаха, че е по-практично всичко да е нагласено и готово за случаите, когато правят концерти или други събития в църквата, вместо всеки път да наемат и монтират техника. Не искам да правя паралел, но нямаше как да не ми направи впечатление, че тази църквичка в населено място с размерите на българско село е по-добре технически обезпечена за концерти, без това да ѝ е основната дейност, от например единствения регионален център за изкуство в двумилионна София.


Друго място, на което попаднах случайно, е Музеят на Пънка. Просто се разхождах из центъра на Рейкявик и на тротоара беше изкаранa колона, от която звучеше исландски пънк, а до нея имаше стълбище, което водеше под земята до този малък, но симпатичен музей, в който е представена пънк сцената в Исландия от създаването ѝ до сега. С учудване установих обаче, че българската пънк сцена по мои изчисления е с няколко години по-стара от исландската, като българската пънк група Нови цветя съществува от втората половина на 70-те, а пънкът в Исландия се появява около 1980. Е, днес положението е доста по-различно и сцената в Исландия във всички жанрове е много богата. Със сигурност това е страната с най-много музиканти и изобщо всякакви артисти на глава от населението. Всеки втори е или музикант, или художник, а нивото е много високо.


Обясниха ми го с това, че зимата е дълга и тъмна и какво друго му остава на човек, освен да прави дълбока меланхолична музика или мрачно визуално изкуство. Изобщо в изкуството там има много дълбочина. И това е разбираемо. Просто като се огледате в природата наоколо, и разбирате, че няма как да е по друг начин – плажове с черен пясък, планини, излизащи от морето, лагуни с ледени късове в тях, ледени пещери, спокойно изригващи вулкани и какво ли още не.




 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.