Изток


9 май 2013 текст Никола Шахпазов, снимки Владимир Томашевич
След фланьорско-историческите ни разходки на запад и юг, обръщаме посоката със спокойни крачки из (предимно) тихите и (предимно) зелени улички на Изток. Посрещат ни шумерски съкровища, японски вишни и малки квартали капанчета.




Изток може и да не ви изглежда като напълно заслужил името си – в крайна сметка, можете да се сетите за доста други квартали, намиращи се значително по-близо до Казичене и Пловдив. В началото на 50-те, обаче, когато и започва изграждането на местния жилищен комплекс, това е възможно най-източната точка на столицата. Тролеите въртят на Четвърти километър, а след тяхното колело има само поле, разпръснати къщи и далечни села. Младост и Дружба, разбира се, все още са смели планове и блянове на комунистическата власт, която обаче има ясна идея как трябва да изглеждат двата граничещи квартала – Изток и Изгрев. Принципът, заложен тогава, определя облика им и днес – макар че са близо до няколко големи транспортни артерии (Цариградско шосе и булевард Драган Цанков), през самите квартали не преминават натоварени пътища, което пък отваря повечко място за поляни, градинки и ниски кооперации.






Изток е имало само ниска трева, ниви и дву­етажни къщи. Последните продължават да присъстват в учудващо голяма бройка, като през изминалите десетилетия хората може и да са се отказали от домашните животни, но все още отглеждат зеленчуци и поддържат градинките си в умилително добро и приятно за минувачите състояние. Първите появили се кооперации са ниски, а чак през 80-те се извисяват 10 и 20-етажните блокове, частично във връзка с увеличаващия се брой дипломатически представителства и посолства, разположени наоколо.
Те пък придават особено еклектичен вид на всичко – неминуемо е в разходката между зеленина и къщи да попаднеш на руско семейство (не забравяйте – в близкия Изгрев е огромното руско посолство), да се загледаш по красивите и типични вишнови дръвчета край посолството на Япония или пък да разгледаш снимките на шумерски съкровища, изложени пред посолството на Ирак.




Сред другите особено симпатични странности на Изток е река Новачица, която тече покрита под бетонен похлупак почти през целия си път през града, но точно в една част от квартала (в непосредствена близост до КАТ и прилежащата към него градинка) остава открита. Обикновено не е пълноводна, пък и от няколко години си има съвсем ново корито, което замени дългогодишните наслоения на тиня, растителност и кал – интересна гледка, която обаче генерираше милиони досадни комари. В близост до реката и Четвърти километър е и неврологичната клиника Св. Наум, която като деца наричахме просто Лудницата и се заплашвахме взаимно с “Ще те пратят на Четвърти километър!”. След няколко належащи ремонта на клиниката и прилежащите є зелени площи, днес тя изглежда като съвсем нормална европейска здравна институция, а не просто като зловеща, западнала “лудница”. Допреди пет-шест години през квартала тракаха и влакове, пренасящи почти всичко – от обикновени строителни материали от гара Пионер до бронетранспортьори и друга военна техника, събираща погледите на местните хлапета. Тези дни релсите вече ги няма, което пък неминуемо убива част от спецификата на гледката, уви.






Сред обичайните за Изток гледки са китните квартални магазинчета/кафенета/кръчми, най-често разположени в някогашен гараж, предлагащи почти всичко от туршия, хляб, днешните спортни вестници и задължителната бира. Ако внимавате при разходките си, можете да дочуете песните на десетки видове птици, да зърнете някоя отбила се от парка катерица, или дори таралеж, който бързо се шмугва в храстите, преди да успеете да го снимате с телефона. Нощно време (особено в топлото лято и неговите насекоми) над блоковете и къщите се стрелкат прилепи.
Необичаен в своята тиха обичайност квартал, нищо по-малко.




 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.