Всичко тече, всичко се променя


12 юни 2014 Славина Илиева, снимки Николай Александров за AKS и Lost Bulgaria
Хладната питейна вода, струяща от чучурите на обществените чешми, е не просто някаква си градска даденост, а е същинско богатство. Вместо да се цени обаче, към него се подхожда като към някаква досадна част от пейзажа. Темата за софийските чешми е актуално-тревожна. Спомнете си кога за последен път пихте вода от нормално функционираща градска чешма? Тези извори на благодат, някога правени като допълнителна декорация към градското пространство, към момента са в потресаващ вид и цялото общинско (а и гражданско) отношение към тях предизвиква у нас и у вас, несъмнено погнуса и гняв. Чешмите преди и чешмите сега – видът им със сигурност е отражение на собствената ни действителност, както и симптом за нещо загниващо, на което всеки човек би трябвало да се възпротиви.


Борисовата градина сама по себе си е просто райско място. За всичко останало са виновни хората. Трима архитекти са работили над парковия проект един след друг: Даниел Неф (1882-1900), Йосиф Фрай (1906-1934) и Георги Духтев (1934-1944) и в първоначалния замисъл градината е трябвало да бъде реплика на “австро-германския парков барок”. Предверието на парка, откъм езерото Ариана, посреща с т.нар. Голяма чешма, направена изцяло от бигор. Вместо да бъде красиво патинирана от времето, чешмата е пример за общинско безхаберие, гражданско нехайство и вандализъм. Нищо не може да ни убеди, че драскането със спрей върху камък, е готино. От всичките й чучури, ”работи” един, а чешмата на практика се руши.


Малко по-нагоре до Езерото с лилиите е чешмата с мечката и пингвините. Чудите се за какво говорим, и с право. Няма нито мечка, нито пингвини. Има разпукано корито, вечно пълно с вода, преливащо, чието функциониране се поддържа от самодейните решения на парковите работници: гумени тръбички, летви и всякакви безумни приспособления, които никой не би откраднал.


Градинката Кристал отдавна е нарицателно за срещи и обикновено кипи от живот по всяко време на деня. Чешмата в центъра някога е била овенчана от фигурата на малко момченце, а самите чучури са били скулптурки на патета. Днес от стария є блясък са останали само релефите с малки риби. Водата не тече.


Сградата на Българска народна банка е един от любимите ни архитектурни проекти на тандема Васильов–Цолов (1939). Чешмата, която буквално излиза от сградата, прави БНБ още по-специално място: вододайна сграда. От изброените чешми съдбата на тази е най-завидна – водата тече, нищо че отвреме навреме някой си позволява да я ”разкрасява” с така любимия спрей.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.