О, един от онези следобеди!


14 май 2015


Неделя, 12:00, Асен Златаров 16.
Пред Atelier вече е построена арената на Мария и Деница от The Secret Dinner. Сините им ръкавици се движат над купите с пуешко териаки, крехко телешко и мариновани зеленчуци с точността на хирург кардиолог – защото познават пулса на човешкото сърце, за което храната не е плънка за тялото, а емоция, която се споделя.






Оттук чиниите се понасят към бара на Absolut за Bloody Swede, Bloody Dragon и Bloody Italiano – три коктейла за точна компания на трите вида сандвичи. Вдъхваме аромата от бурканчетата с подправки преди да си кажем "наздраве". О, казваме си го и с Coca Cola – защото не е важен градусът на напитката, а с кого я пиеш.






Гостите ни идват с бавна крачка, по слънчеви очила и усмивки. Като на ваканция – по Средиземноморието през 60-те и 70-те, както тактува Love Moustache зад грамофона. Някои пристигат с тен, други сядат на припек да го събират сега. Топло е. Посрещаме дори човек по джапанки – приема се, днес сме на брега. Лазурният, софийският, няма значение.




Всеки новодошъл преминава през шпалир от прегръдки и запознанства с тези, чиито имена още не знае. Малките разговори се разтеглят в обсъждане на добри проекти, разказване на истории, наваксване със спомени и планиране на нови. В това време хлапетата се навъртат около масата и грабват кръгчета чипс, сякаш е лакомство. После хукват след балоните си и успяват да ги спукат със звука на шампанско.




Нали знаете приказката, че като изпиеш бутилка вино с някого си ставате по-близки? Важи и за сандвичите. Да се пребориш с хлебчето и пълнежа му и дори да се изцапаш малко с горчица сближава по-бързо от вечеря с нож и вилица. Скоро пак.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.