Внимание, мобилизация!


21 май 2015 Текст Диана Томова, снимки Ралица Димитрова
Има много начини да стигнеш от точка А до точка Я, но малко обръщат глави след себе си като тези три нови участника в движението. Палим бързо, така че хванахме шофьорите да ни обяснят какво е да караш моторна тротинетка, моноколело и създаден точно за твоите крака велосипед.


Владимир Цонков & Little Monster
Максимална скорост: 50км/ч
Задвижване: Двутактов двигател, 50cc
Терен: градски и
извънградски
Цена: 1280лв
Тегло: 30кг


Нарича тротинетката си "возилото", така че веднага спираме да говорим в женски род. Купено е преди месец-два от "едни пичаги" – Tribula Moto, които имат шоурум на Околовръстното. "Исках да си спра колата и търсех някаква педалетка, нещо, което да ме движи без усилие и случайно попаднах на тях", разказва Владо. Тribula внасят от Щатите и продават също електрически велосипеди и тротинетки, но неговата (ТМ 50X 2speed Little Monster) е бензинова. Което означава, че събира целия квартал на излизане от вкъщи – не само се пали като моторна дъскорезачка, а и точно така звучи. „За да запали, трябва да го напомпаш 4-5 пъти и е много смешно как винаги се намира някой да ти каже: "Рязко го дръпни, рязко!". За човек като него, който кара кастъм Харли Дейвидсън, този рев не е крем за ухото, но точно той те пази на улицата, като алармира за съществуването ти. Ако искаш да ти е тихо, винаги можеш да буташ с крак обикновена тротинетка, но да видим как ще качиш наклона от Дондуков към Операта, което е играчка за тази моторница. От Владо научаваме още, че тротинетката е праотецът на скейта – той се появява, след като от старата дъска на колела със закачена отпред щайга вместо дръжка остава само долната част. Който е гледал Завръщане в бъдещето, знае историята.

Как се кара? Основното е да пазиш равновесие, усещането е между скейта и колело, а на пътя те отчитат по-слабо и от скутер. Пазиш се и от дупките, а на завоите леко се накланяш и въртиш кормилото, както се очаква. Има две дискови спирачки, предна и задна, така че спираш гладко. Един резервоар стига за 50 километра. Добре е да караш с ръкавици, за да не събираш прахоляка на София между пръстите си.


Удобно ли е? Супер удобно. Идва със седалка (тук е демонтирана) и с пистови или кросови гуми – „возилото” е с кросови, за да върви като пич и по къдрав път. Сгъваемо е и влиза в багажник, ако искаш да го водиш на къмпинг или другаде извън града. Много е „пъргаво” на пътя, заради двутактовия си двигател, и се поддава на тунинговане – може да вдигнеш кубатурата от 50 на 70, да му сложиш спортен ауспух и филтър и да качиш мощността с два-три коня.

Негативите: В дъждовно време е сигурен начин да се накаляш до врата. Парковете е добре да се избягват, защото ревът му плаши гугутките и децата, за майките да не говорим. Досадно е, че трябва сам да сипваш масло в бензина и да го мериш точно – 25гр на един резервоар, но в крайна сметка пълен мързел няма.

tribulamoto.com


Калин Попов & Ride’mlow Bikes
Максимална скорост: 60км/ч, ако е с двигател
Задвижване: механично или с електрически двигател
Терен: велоалеи и по-спокойни улици
Цена: 2000-4000лв
Тегло: 20-25кг


В една работилница в Овча купел се срещаме с Angelo и El Diablo – белият и черният лебед сред кастъм-мейд велосипедите на Калин. Великолепни създания. Всичко по тях е бутик – от уникалната рамка до зарчето, което запушва отвора за надуване на гумата на Дявола. Калин развива идеята за поръчкови колела, миксиращи ретро визия с нови технологии от 2006 насам, а днес вече докосваме четирите патентовани дизайна на марката му REL Bikes (съкратено от Ride’mLow или "карай ги ниско"). Измисля и изработва всичко сам, заедно с шепа майстори с машини, като лично държи електрожена. Това се казва художник с инженерна мисъл – Калин е завършил стенопис и се занимава с аерография, но познава перфектно законите на физиката и ергономията на тялото, за да комбинира дизайн, техника и удобство в своите лоурайд чопъри. Наричат се така заради ниското сядане и изработването им според мерките и стила на този, който ще ги кара (чопър идва от английското chop или "разпарчетосвам" и се използва за персонализиран мотор). "Не предлагам модел, който да става за всеки – от деца на 9 до хора на 99. Това колело е арт, нещо, което те олицетворява", казва Калин. Съвършенството е резултат от години проби и километри материал фира, които финансира от джоба си. "Каквото изкарам, го влагам в този проект и няма да се предам, докато не го завърша." Думата, която търсим, е евала.

Как се кара? При първото завъртане на педалите е странно, но с комфорта се свикава бързо – при лоурайдъра реално седиш като на стол, вместо да караш полуправ. Това е колело за градска среда, кара се за удоволствие, лежерно и с кеф – не е създадено за гонка по булевардите или катерене на планини, така че състезателите да търсят другаде.


Удобно ли е? Няма нищо по-удобно от колело, "което ти пасва като костюм". И както при шиенето, поръчката започва с взимане на мерки, а до месец и половина Калин ще изкара от работилницата личният ти велосипед мечта. Може да бъде с до 12 скорости, включително автоматични, или без нито една. В дизайна е предвидено и място за електрически двигател, ако мощността е важна.

Негативите: Трудно се качва по стълби и иска повече място в гаража, защото е по-тежко и по-дълго от обичайните велосипеди. Но това е част от играта – в културата на чопърите масивността е емблема. Заради размера е по-слабо маневрено, така че при завиване трябва да се предвиди повече място. Е, бели кахъри.

За контакт: 0888 659 001
rel.bg


Георги Райков & Monowheel
Максимална скорост: 20км/ч
Задвижване: Електрическа батерия
Терен: паркове, слабо оживени улици
Цена: 850 евро
Тегло: 12кг


Казваме му monowheel от безизходица – машината си няма име, това е една от марките, под които ще я намерите в онлайн-шоповете. Нашият герой обаче е на AirWheel и е купен от ebay. Втората заблуда е, че виждате една гума – в действителност са две, притиснати една в друга, и се задвижват от батерия, която може да изкара 20 километра или около 2 часа. По-леките и евтини екземпляри съответно издържат по-малко. Жоро стъпва на педалите (които се отварят от двете страни на гумите) преди два-три месеца и вече е почти спец (казваме почти, защото го срещаме със съмнителен гипс на дясната китка). "Като свикнеш, става част от теб", казва той и ни подхлъзва да опитаме. Турбо трудно е – чувстваш се като пудел в цирка, качен за първи път на колело! "Все пак да се научиш да караш ски е по-трудно, а сноуборд – по-болезненено", забавлява се Жоро отстрани. Ако се чудите какво е родословието на уреда, негов баща вероятно е сегуея, при който обаче стъпваш между двете гуми и стискаш твърда дръжка-кормило. Тук единствената връзка между теб и него е мек колан, служещ не за друго, а за да не го изпуснеш по трасето.

Как се кара? Без ръце! Да, може да пишеш есемеси в движение, да разхождаш куче и да носиш лаптоп към офиса. Пуска се и се спира с копче – няма спирачки, няма скорости, няма дявол. Вътре има жироскоп и всичко опира до баланса – караш го с тялото си, като тежестта трябва да е изнесена леко напред и да си абсолютно отпуснат. Като при ските. По наклон е трудно, но човек с опит и перфектен баланс може да качи и Черни връх – булевардът, планини не катерят дори екстремистите, способни на всякакви каскади с това моноколело.

Удобно ли е? Да – защото е леко, малко, не харчи нищо и ти дава свобода на движение плюс фитнес. И не, в случай че от превозното си средство очакваш ако не да седиш, то поне да се държиш за нещо. Жоро вече е напреднал, така че планира да го кара по крайбрежната алея в Солун и на терен в работата си – той е кино оператор и може с лекота да снима движещи се хора с това чудо под краката си.

Негативите: Всяка неравност на пътя е препятствие и трябва гъвкаво да лавираш с тялото. Като усетиш, че нещата отиват към нос в асфалта, скачаш с разтворени крака, иначе коварните стъпенки оставят белези по глезените. Светът е пълен с всевъзможни предпазни аксесоари, опаковайте се преди излитане.

airwheel.net


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.