Местата от живота: Мила Печенякова


15 октомври 2015
Появи се с каска, мотор и усмивка, a след няколко минути беше споменала още катерене, гмуркане и полет с парапланер. Изобщо не е екстремно за фотограф като нея, защото Мила е най-вече пътешественик – където и да се намира, фотоапаратът й също гледа кадри от високо и дълбоко, градски улици и пейзажи с диви животни. Нейната история се разказва най-добре с карта, върху която ги има и Китай, и Витоша, затова променихме малко рубриката и оставихме въздух за снимки. Вижте ги и в голям формат – част от тях ще бъдат на изложба в SOHO с още петима български фотографи в подкрепа на хижа Амбарица. Преди това спрете и послушайте разказите на Мила за реки и планини, градове, морета и едни тиранти с еделвайси.


ВИТОША
Разхождала съм се из нея поне сто пъти, но винаги виждам нещо ново. Сега работя върху серия от снимки, които показват планината от високо – заснета по време на полет с парапланер. Летяла съм така неведнъж, но последния път гледах през визьора на фотоапарата толкова дълго, че ми прилоша. Най-смешното беше, че седяхме един час на старта, преди да можем да излетим заради силния вятър, а когато най-сетне тръгнахме, аз се спънах и паднах и така забавих нещата още повече. Човекът с мен само ме погледна и каза строго: "Виновна си!". Затова после като ми стана зле, подходих много заобиколно, само се обръщам леко и го питам: "На теб ставало ли ти е лошо някога?". Той веднага ме разбра, естествено, и ми даде да управлявам парапланера за малко, за да ми премине. Нищо особено не правех, само седях с управлението и се реехме, „завий малко наляво, завий малко надясно“ – и все пак беше невероятно. Наистина летиш, цяла палитра от усещания е – и хубави, и страшни.


ХУАНГШАН
Учила съм дълго време китайски и покрай това имах едно пътуване до там, но чак след около шест години успях да отида отново. Страшно ми харесват по-дивите части на Китай и с приятеля ми решихме да се покатерим на някоя самотна планина – харесахме Съгуниан шан, купихме билети до Шанхай и заминахме за месец. Всъщност Шанхай е почти в другия край на страната и нямахме никакъв план как ще се придвижваме оттам нататък, но накрая успяхме. Пътувахме как ли не, включително с лодка през Яндзъ, и минахме през много различни райони. Планината Хуангшан ми преобърна една стара представа – мислех, че рисуването на тези огромни, стръмни хълмове с дръвчета отстрани е вид естетика, но се оказа, че наистина изглеждат точно така. Съгуниан шан е в стари територии на Тибет. Китайците са вечно усмихнати и все нещо ти говорят, но винаги ти остава усещането, че не можеш истински да стигнеш до тях. Тибетците пък бяха супер сериозни, почти не те виждат на улицата, но щом се запътиш към къщата им с празна бутилка, те вече излизат с чайник гореща вода, за да ти налеят.


РИМ
Имах странно изживяване с този град. Когато заминавах, дори не исках да си взимам фотоапарата – толкова бях убедена, че няма да направя нито кадър, че отивам на чист туризъм и няма да срещна нищо особено. Освен това бях там за кратко и смятах, че времето няма да ми стигне да усетя града, но явно и няколко дни са достатъчни. В Рим е удивително как се преплитат древност и съвремие – виждаш нещо, което е там от хиляди години, и то не само е запазено, а около него са построени други нови неща. Би било чудесно това да се случваше и тук, вместо миналото да се руши и потулва – има начин ненатрапчиво старите неща да бъдат част от града днес. Бях в Рим в края на ноември, валеше през ден и светлината беше невероятна – напълно достатъчно, за да грабна фотоапарата. Когато започваш да снимаш, естествено, първо се впечатляваш от пеперудата на клонче, но после с опита си даваш сметка, че всъщност снимаш само заради светлината. Да, банално е, всеки го казва и преповтаря, но е така. Като минеш периода с клончето разбираш, че важното е да си добър преводач, иначе светлината ти говори само на теб.


ЙОЦТАЛ
Най-страхотната светлина, която съм хващала, е била там – това е един от големите курорти в Алпите. Зимата е пълна лудница, но лятото е много безлюдно и спокойно. Озовах се на един скален ръб точно по залез, в края на август, когато небето изведнъж се раздели на две: от едната страна слънцето залязваше, а от другата се приближаваше буря. Половината небе е червено и оранжево, а другата половина – стоманено сиво и мрачно. Докато гледах през визьора не забелязах веднага, но в един момент си дадох сметка, че бурята се засилва към нас – за някакви минути разкачих фотоапарата от статива, пъхнах го под якето си и започна да вали.


МАЛЬОВИЦА
Ако пък си говорим за изгреви, веднага се сещам за един, отново планински. Времето на Мальовица винаги се променя за секунди и е много красиво. Веднъж бяхме там с приятели и едно от момичетата стана специално да гледа изгрева, а на мен хич не ми се мърдаше. Тя обаче се върна и ми каза само: "Мила, заслужава си да видиш това". Аз се дотътрих някак навън със статива и, да, наистина си заслужаваше. Направих само няколко снимки, всичко продължи много кратко, защото заваля сняг и остана много мрачно до вечерта. В този ден слънцето изгря и залезе за 15 минути.


ЙОНИЙСКО МОРЕ
Обичам и морето, а тази година за първи път пътувах до там с мотор. Карам отскоро, което е добра новина, защото значи, че съм минала геройския период на много по-безопасни превозни средства – ако се качиш на мотор, когато искаш да си екстремен, наистина става опасно. Едно от най-красивите ми морета обаче беше не тук, а в Гърция. Имам един познат, който е капитан – всяко лято събира малък екипаж и плава с лодката си, така че веднъж заминах с тях. Изобщо не съм професионалист, но се гмурках по малко, и естествено, имах и кейс за подводно снимане. Е, единия ден извадих фотоапарата си от него изцяло подгизнал, пък и снимките ми под вода не се получиха много, но опитах. Няма да забравя и вечерта, когато спахме на див плаж – с една невероятна луна отгоре и пълна пустош наоколо. Изведнъж обаче някой скача в лодката с таблета си и вика: "Ок, отивам да търся интернет!". Морето беше страхотно, но не всички смятаха така – последния ден един приятел застана на носа с тирантите си на еделвайси и каза: "Знаете ли кое му е най-хубавото на това пътуване? Свърши! И сега можем да отидем на планина!".


СТАРА ПЛАНИНА
С моя приятелка започваме проект, свързан с планините на Балканите. Сигурно ще ни отнеме години – тя е етнолог и събира истории как се живее в планината, а пък аз снимам. Ще падне голямо обикаляне, из нашите планини има толкова много места, на които още не съм била. Покрай този проект научавам хиляди интересни неща – разбрах например, че най-добрите хижи са в Стара планина, там винаги те посрещат с топлина. Има нещо различно - разбира се, и на другите места е уютно, но в старопланинските хижи те чакат с огромна тенджера чай, сварен от билки, набрани през лятото от близката поляна.

Мила Печенякова е на nextstepforward.eu
Изложбата В подкрепа на хижа Амбарица е в SOHO до 23 ноември, със снимки на Владимир Донков, Константин Величков, Мила Печенякова, Иво Данчев, Симеон Патарозлиев и Руслан Вакрилов


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.