История на вещите: Снежната къща


4 февруари 2016 текст Вера Гоцева снимки Емил Желязков
Това е една история за любов, която продължава повече от 15 години. Олимпия и Емил Желязкови се срещат в Пловдив, изграждат обща страст по дизайна, докато живеят заедно в София, а после пак се връщат в Стария град, за да създадат семейството си и да отворят дизайнерско студио. Преди време влязохме в жилището им от страниците на няколко интериорни списания, малко по-късно се появи кафенето Апартамент 101 и поръчките към тях заваляха. Днес обаче си говорим с Емо и Оля не за работата им, а за един много личен проект – къщата им в село Равногор. Един поглед стига, за да искаш да живееш в топлото зад тези прозорци, сега слушаме как са го създали предмет по предмет.


Емил: В началото на 2001 нашите родители се влюбиха за първи път в село Равногор и това място. За около две години грубият строеж беше завършен и къщата беше затворена. Почти десетилетие всичко тук остана на полеви условия, но ние пиехме кафето си в романтични чашки и цепехме дървата в средата на хола. Интериорът ни беше "емблематичен": подът беше гол бетон, стените стояха с недовършен гипсокартон, а електрическата инсталацията беше на кабели с удължители. Къщата буквално беше строеж, но затова пък пълен с много весели моменти.


Олимпия: Всичко се промени с появата на децата ни. До този момент бяхме живели само в апартаменти и искахме да видим как ще ни подейства живот в къща. Най-бързият и възможен начин беше да довършим Равногорската вила. И тъй като през 2008 вече бяхме създали интериорното си студио Апартмент 101 заедно с Георги Мухчиев, тя се превърна в още един проект – разбира се, много по-личен. Къщата се състои от две спални, хол и баня. Усвоихме и едно малко пространство от тавана над банята, около 1.4 х 3.5м, което превърнахме в детска стаичка. Обичам да я наричам къщичката на дървото – до нея се стига по гардероба на спалнята, който е с формата на стълба. Децата се влюбиха в новия облик на къщата и сега често прекарваме тук работните седмици, бягаме от града. В някакъв смисъл къщичката на дървото е причината изобщо да довършим вилата и затова винаги ще ни бъде важна.


Олимпия: Основната ни идея при проектирането беше бялото, вдъхновено от зимата, защото Емо е луд по снега и искахме интериора да се слива със зимния пейзаж. В Пловдив сняг почти няма и това още повече подсилваше желанието ни да живеем на такова място. Целяхме също къщата да има излъчването на хижа високо в планината. Така решихме да сложим кожата в хола и да използваме шейната вместо масичка – търсихме стари мебели по антикварите и тя ни грабна с простичката си визия и двойното си приложение и като масичка, и като шейна, когато има сняг.


Емил: Аз съм и художник. Вкъщи имахме две мои платна, останали от времето, когато завърших Академията и покрай тях реших да направя серия картини с комерсиална цел. Искаше ми се да имат леко, приятно и илюстративно излъчване, което да носи малък виц. Почти цялата серия се продаде, но запазихме две, които са ни скъп спомен – дори и заради това, че вече рядко ми остава време и настройка за рисуване. Надявам се един ден къщата да ме върне отново към изкуството и да закачим нови платна по стените.


Олимпия: И двамата обичаме да избираме предмети и да ги ползваме като мебели в интериора, но ни е важно в същото време те да остават непроменени, за да могат пак да се върнат към това, за което са били създадени. Така постъпихме и със старите метални щайги за компоти на баща ми – превърнахме ги в място за складиране на списания, което същевременно е и табуретка. Първата ни идея беше просто да ги напълним с буркани и да ги осветим отдолу, за да се получи лампа, но зимнината свърши бързо. Накрая сложихме отгоре една стара възглавничка, която облякохме с еко торба от Дания. Страшно харесваме тези торби, защото имат скандинавско излъчване и са със симпатични слогани и графики, а и отново ни напомнят за сняг. Използвахме всичките, които имахме – като калъфки за възглавнички на трапезарните столове, а последната я напълнихме с лампички от сватбената ни декорация. Решихме да си направим сами абажура за хола и понеже много харесахме старите крушки розетки и текстилните кабели, ги обединихме с една голяма снежинка от мукава.


Олимпия: Винаги се стремим към изчистени пространства и простота. Рисунките по стените са на децата ни – спомен от първата изложба на сина ни Андрей, който на 5 годинки беше обсебен от темата динозаври, вечен бестселър за повечето деца. Друго любимо нещо в къщата ни е един надпис от керамични букви, вграден в кухнята, който купихме от хълма Тибидабо в Барселона. Много пъти се опитвахме да стигнем до него и все не успявахме, по много смешен начин, но най-накрая се изкачихме. Когато си горе те обзема едно особено чувство на реалност и нереалност едновременно, което много ни хареса и го пренесохме и във вилата.


Емил: В голямата спалня имаме една семейна снимка от сватбата на родителите ми. Донякъде тя е тук, защото ни харесва тази традиция в повечето стари селски къщи на стената да висят снимки на нейните основатели и да напомнят за тяхната обща страст. За мен семейството е много важно и се радвам, че къщата ни, освен усещане за сняг и съвременен дизайн, носи и такова за топлина и семейна близост.

Студиото на Емил и Олимпия Желязкови (заедно с Георги Мухчиев) е на apartment101.net


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1088