Редута


20 декември 2012 текст Никола Шахпазов, снимки Илиян Ружин
Някога тук се е носил тътенът на артилерийски противовъздушни оръдия, но днес Редута е тихичък квартал с тесни, често стръмни улици, малко блокове и умилително красиви къщи.


Не е трудно да забележите основната географска характеристика на Редута – той е разположен по склоновете на хълм (с максимална височина от около 600 метра), което му придава особена индивидуалност, сравнен със съседните Слатина, Гео Милев и Подуяне, които са значително по-равни. Затова и тук улиците и стъпалата между къщи и кооперации са стръмни (понякога и опасни, най-вече в заледеното зимно време), криволичещи и тесни. Това пък гарантира страхотна гледка към Витоша и града, особено от малкото високи блокове, разположени в близост до улица Гео Милев. Границите на квартала са дългият булевард Ситняково, паркът срещу зала Фестивална и кривящата покрай жп линиите улица Боян Магесник.




Името на мястото пък е французко (redoute значи убежище, а в по-късен момент се е използвало като определение за укрепена отбранителна позиция) и не просто намеква, а ясно показва военното минало на района. В доволно смутните 19 и 20 век височината е служила за артилерийски позиции – след Кримската война там се разполага османска батарея, а в свободното Царство България се установяват части на българската артилерия. За последно са отеквали снаряди през 1943 и 1944, когато на равния връх на хълма са подредени противовъздушни оръдия (които отбранявали София от бомбардировачите на съюзниците), а в по-ниската му част е било вкопано бомбоубежище, в което при въздушните нападения се събирали по няколко хиляди души от района. Редута е известен и като Подуянски, и като Слатински, тъй като тези две села са били заселени далеч преди да започне нанасянето на хора по самия хълм – в началото на 20 век се е случвало бавно и епизодично, но с разрастването на столицата след Първата световна война станало значително по-интензивно.




Почти изцяло лишен от масивно социалистическо строителство и сравнително отдалечен от типично градския шум, Редута предлага отлични условия за разходка, по време на която ще се почувствате като в някой малък български град (защото сте заобиколен единствено от къщи и ниски кооперации) и безнадеждно ще се изгубите из плетеницата от тесни улици. Някои от къщите са особено живописни – по улица Петър Богдан например ще срещнете красиви двуетажни вили със запазена старовремска красота и дървени капаци на прозорците.






Ако пък заходите откъм Слатина и зала Фестивална, ще преминете през симпатичния малък парк, който се нарича Гео Милев, но хората от Редута имат изцяло за свой. Там е и православният храм Света Троица, който, като единствен в околията привлича миряните от Слатина, Гео Милев, Редута, че даже и от Изток. В далечния край на парка (посока булевард Ситняково) навремето се откриваше прекрасна гледка към низините на Редута и софийския център, но след застрояването с нови кооперации е малко по-трудно да зърнеш нещо над покривите им, освен ако времето не е съвсем чисто и ясно.




Близо до парка ще откриете и вероятно най-забележителната сграда в района, която обаче не е нито най-внушителната, нито най-пищната. В малка къща на улица Братя Пешеви е разположен домът на един от най-великите и един от най-обичаните от народа български футболисти – Георги Аспарухов-Гунди. В продължение на десетилетия мястото е познато на запалените левскари, но още по-хубаво е, че преди няколко години пред къщата бе поставена паметна плоча.




Алтернативен вариант на разходката, особено ако не ви се мръзне из улиците, ще ви струва точно едно билетче за градски транспорт – вземете приятно отопления автобус 72 от Плиска или Орлов мост е ще участвате в истински тур из половината улици на Редута.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.