По следите на записаното време


16 май 2019 текст и снимки Севда Семер
По обяд тази събота пред църквата Света Петка испанските туристи притискат думите на екскурзовода в слушалки към ушите си, а десетина скандинавци се крият от слънцето. Тук е и групата, с която ще вървим заедно през следващите два часа – не из местните забележителности, а през литературната история на града.

Миналата година се появиха първите подобни разходки. Сега проектът е пораснал – през следващите топли шест месеца от Прочети София организират 20 литературни маршрута със свободен достъп. Има за деца, на английски, водени от писатели, и тази тук – Софийски страници, която разлиства истории за книгите след Освобождението до днес.

Това е първата среща в проекта и сякаш никой не е очаквал да се появят 60 човека. Пред тази компактна армия от любопитни глави точно в 12:00 се представя Лора Шумкова, изследовател и критик. Не е случайно, казва ни тя, че се срещаме пред църквата в подлеза на Сердика – тук е точката в средата на един голям знак +, който се образува между пътищата север-юг, запад-изток. Тук някъде започва да се пише и литературната история на София.


Къщата на Иван Вазов и хотел България

След Освобождението целият град кипи: докато някой архитект трябва да построи министерство, а учен – да отвори институт, е нужно да се намери и писател, който от нищото да вдигне новата литература. И ето го Иван Вазов: през описанията на Лора той е не далечен образ от забравен учебник, а градски фланьор с орлово око и широка територия из жанровете. Докато обикаля всички посоки и поглежда към лицето на различните райони, за да може после да ги покаже в разказите си, Вазов пише за всичко от дочут смях на улицата до любимата му гледка към града от Борисовата градина (прочетете в неговите Драски и шарки). По стъпките му тръгват и други с наострени пера и така писателското скитничество става знаково за тогавашната литература.

Започваме да ходим и ние. Лора ни разказва как на разходките си Алеко се оплаква от калните улици или от хората, които не си хвърлят боклука в коша – "ако се дразните на тези работи, да знаете, че и преди доста време са се дразнили на същото". Жълтите павета ни водят към две важни места – кафенетата Сан Стефано и България (днес ресторанта с това име). Тук Йовков е имал запазена маса, на която друг не сядал; други писатели пък имали свой маршрут от кафене в кафене, така че младите петлета, дошли в града да превърнат думите си в професия, знаели точно къде да ги открият и да помолят за помощ.


ресторант Синият лъв и площад Гарибалди

Нашият машрут междувременно напредва и през годините – на следващата спирка вече сме в 1940. Надничаме през вратата на днешния Син лъв, за да видим тогавашното кафене на поетите, където Вапцаров често стоял на масата за моникс (игра, подобна на билярда). Още по-нататък през времето и пространството минаваме през площад Гарибалди и някогашните клубове на писатели, журналисти и преводачи.


бул. Витоша

Финалът е с поглед към Витоша и крака на булеварда. В края на подобна разходка ти се иска да се вмъкнеш в книжарница не само заради сянката, а защото спешно ти се чете. Лора приключва с дълъг списък от скорошни книги, които препоръчва: като фентъзито Софийски магьосници на Мартин Колев, понеже действието се развива наоколо и е пълно с градски детайли; или поезията на Иван Димитров, друг точен поглед към близките улици. Ето ги значи и новите страници за един град, който така дълго успява да вдъхновява, насочва и влияе, без тази енергия да спре и до днес. Тук се разделяме и всеки продължава разходката сам и с нови сетива за историята, която се пише наоколо. Каква ли е следващата глава?

Следващият литературен маршрут ще бъде в края на май – следете страницата на проекта @LiteraryWalks във фейсбук


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.