Долен Лозенец


28 март 2013 текст Никола Шахпазов, снимки Илиян Ружин
Въпреки двете десетилетия хаотично строителство, Лозенец остава чудесен квартал, покрит със зеленина, красив с извиващи се малки улички, китен с вековни дървета и каменни къщи, по които е изписана историята на българската столица. Разходката ни из квартала нямаше как да е кратка,
затова се простира в две части.


Днес Лозенец е сравнително голям квартал (но не и в сравнение с Люлин, разбира се!), а така нареченият район Лозенец е още по-голям – простира се далеч на юг, обхващайки квартал Хладилника и квартал Витоша, които са и едни от най-крайните точки на града. Ние обаче предпочитаме да се придържаме към историческото развитие на квартала и старите названия на местностите, затова започваме с Долен Лозенец, преди да се изкачим нагоре по някога зелените хълмове към местността Кръста и Горен Лозенец.


Дълго време след освобождението на София и обявяването й за столица, районът на бъдещия Долен Лозенец остава покрит с ниска растителност и вишневи дръвчета. В началото на 20 век в околията има няколко къщи (по-скоро вили за почивка извън града) и само две забележителности – каменният Кадън мост над Перловска река (и днес е там, макар и много променен – на кръстовището на Граф Игнатиев и Евлоги Георгиев) и близката Стара стена. Последната си остава едно от емблематичните места в следващите над сто години – нищо че всъщност е служила на мюсюлманите, тръгнали на хаджилък, а сега є викаме Римска.




Днес около древната постройка има пазар, а от нея започва и плетеница от малки, криволичещи и отчасти павирани улички, които определят облика на квартала в западна посока. По тях е лесно, но и приятно да се изгубиш, защото има какво да се види – освен ниските кооперации и приятни стари къщи, тук са красивите сгради на Финансово-стопанската гимназия (с характерна часовникова кула) и 120 ОУ (чийто островръх покрив напомня на онези хубави времена, когато на мода тук е била западноевропейската и особено – виенската архитектура). Още по-близо до НДК ще откриете и храм Преображение Господне – почти напълно разрушен при бомбардировките на Съюзниците през 1944, но възстановен още на следващата година.




Ако пък от храма поемете по емблематичната местна улица Криволак (неслучайно се нарича така), ще стигнете до отсрещния край на Долен Лозенец, който е запазил и някои от най-старите и красиви къщи наоколо.
Защото застрояването на местността започва чак през 20-те години на 20 век, когато общината отпуска земи на безимотни софиянци и бежанци от Вардарския край. Благодарение на това щастливо стечение на обстоятелствата е предопределен и вида на квартала за цяло столетие напред – тук има единствено фамилни къщи и ниски кооперации, не се срещат складови помещения или фабрики. Според някогашните разбирания Долен Лозенец е бил доста отдалечен от столичния център, като така бързо привлича желаещи да избягат от градската гюрултия.




Неслучайно тъкмо сред тези спокойни улици и в близост до Борисовата градина се оформя Журналистическия квартал, който днес дава наименованието на площад Журналист. Кратка разходка по Елин Пелин, Борова гора и нагоре по Архитект Йордан Миланов ще ви срещне с наперените, стилни къщи на някои от най-видните представители на предкомунистическата българска интелигенция и наука – Сирак Скитник (особено характерната му къща от червени тухли е дело на архитект Георги Овчаров), Елин Пелин, Иван Т. Балабанов и придворния градинар Антон Краус.




Друга препоръчителна стръмна разходка е нагоре по Христо Смирненски, а ако никога не сте пробвали, непременно хванете трамвай 19 от площад Славейков, а той ще ви пренесе през сърцето на Долен Лозенец, а после и през Борисовата градина и покрай Семинарията. Обърнете внимание на полугорската, полуградска спирка Вишнева с красивата стара къщурка и китната чешма.
Ние оставаме на трамвая и ще ви посрещнем скоро в Горен Лозенец.




 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.