От Пулия с любов


29 април 2022 текст и снимки Габриела Сахатчиева
Решението да хванеш пътя за Италия, след като две години не си стъпвал върху Ботуша, идва с чувство, което те държи като силно еспресо, чак докато не се качиш на самолета. Поводът за пътешествието е един юбилей, а обиколката из областите Пулия и Базиликата в следващите четири дни се усеща като любезно напомняне, че не времето навън е важно и че само от теб самия зависи да възкликваш по-често La Dolce Vita!


Матера
Пролетта в Италия далеч не е слънчева картичка, но дори в мрачното време се крие доза чар. Кацаме в Бари рано сутринта и след още час с автобус вече стъпваме по каменните улици на Матера. В момента, в който влизаме в старата част, наречена Sassi, сякаш се озоваваме насред филмови декори (все пак Джеймс Бонд въртя гуми точно из Матера в Смъртта може да почака). Каменните къщи, поникнали в скалите, са останали непокътнати от времето, а лабиринтът от улички, които криволичат нагоре и надолу, веднага ни повлича без цел и посока.


Като част от най-бедните райони в близкото минало Матера е бил наричан „срамът на Италия“ и колкото и да ни е трудно да повярваме, допреди само 60 години местните са живеели в пещерните си домове без ток, вода и канализация, но пък в компанията на магарета, кози и кокошки. През 1993 градът става част от световното културно наследство на ЮНЕСКО и днес пещерите са преустроени в истински магнит за туристи. Това, което ни впечатлява най-силно обаче, са гледките – навътре към безкрайната жълта плетеница от покриви и стълби и навън към каньона на река Гравина и десетките пещери в околността.


След като удостояваме с въздишка картината, която се разкрива от площада пред католическата катедрала, се спускаме надолу, надничаме в домовете, чиито входни врати са гостоприемно отворени към улицата, и си даваме заслужена почивка с по чаша Аперол шприц и плато местни сирена и брускети.


Да се насладиш на Матера за един ден е напълно възможно, но да нощуваш в някоя от пещерните къщи е съществена част от изживяването. Airbnb-то ни за вечерта включва душ в самата скала и гледка, заради която си струва да изкачиш всички стълби в Sassi di Matera.


Алберобело
Първото Buongiorno идва с дъжд над притихналия каменен град, така че казваме Arrivederci на Матера и на плановете ни за втория ден в Бари. Когато слънцето отново се показва на следващата сутрин, се отправяме директно към гарата и автобуса за Алберобело. След час път вече се разхождаме из редиците бели къщички с конусовидни покриви, наречени трули, които дори под сивите облаци сякаш излъчват светлина.


Научаваме, че местните започват да ги строят през XV век, без да използват цимент или други спойки – заради високите данъци е трябвало да могат да разрушат трулата в рамките на един час (и после също толкова бързо да я издигнат наново). Днес те вече са защитени от ЮНЕСКО и ги забелязваме навсякъде, докато пътуваме из Пулия, така че се впускаме из улиците с магазинчета и ресторанти с мулти-култи тълпа по петите.


Магнити, чанти, дантели – всичко е местно и ръчно производство, затова не разбираме кога е станало време за обяд, докато влизаме от трула в трула. В ресторанта ни посрещат с хляб и маслини, а след това на масата се появяват традиционните за региона troccoli с песто, крем от рикота и бадеми – или иначе казано – по-дебели спагети, които в свободен превод от италиански са просто божествени. След бавния обяд слънцето вече окончателно се е настанило на небето, така че следобедната разходка из малките и бели улици ни връща вярата в пролетта и dolce far niente.


Бари
Последния ден посвещаваме изцяло на Бари, така че след спокойната закуска с капучино и кроасани с крем тръгваме из улиците само за да установим, че този тристахиляден град не отстъпва по нищо на София например. Via Sparano da Bari се оказва по-дълга от Витошка и с много повече магазини, в които си струва да влезеш дори само заради архитектурата на старите сгради, в които се помещават. Интересно е, че в този малък град има два ресторанта със звезда Мишлен (а в Матера са цели шест!) и ние не пропускаме да опитаме що е то гурме. Тартар от прясна риба с трюфел, ризото с морски таралежи, паста с агнешко и лек като облак лешников сладолед са само част от 7-степенното меню, което ни кара да се запитаме как сме живели досега, без да вкусим нещо подобно.


Термометърът най-накрая показва 16+ градуса, така че се възползваме от възможността да се разходим край двете пристанища и по крайбрежната алея, която е една от най-дългите в Италия. Туристи с апарати, местни с въдици и рибари, които вадят октоподи и морски таралежи от лодките си, допълват картината на един делничен ден на фона на Адриатическо море.


Един завой по-късно и се озоваваме в Bari Vecchia, или Стария град, който ни посреща с малките си и тесни улици, огромните саксии с кактуси и аромата на пране, което се вее от всеки възможен прозорец. За тази част от града нямаме план, а и не ни е нужен – просто вървим накъдето ни поведат очите и носовете и точно така случайно попадаме на sgagliozze. Оказва се, че блокчетата пържена полента са типична улична храна в Бари и веднага грабваме 5 парчета за 1 евро.


Докато облизваме пръсти, продължаваме разходката към катедралата Свети Сабин, обикаляме норманския замък Свево и затваряме кръга на площада пред църквата Свети Николай отново с чаша Аперол шприц в ръка преди късния полет – има ли по-добър начин да кажем Grazie mille за изживяването? Няколко часа по-късно, издигайки се над светлините на Бари, вече кроим планове за следващото си посещение, а то задължително ще включва бански и плажни кърпи в багажа.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.