Адрияна Михайлова: Град и свят


8 март 2021 текст Дани Николова
Адрияна Михайлова е основател на агенцията за градски комуникации и инициативи Imp-Act. Председател е и на Сдружение ГИД (Градски идеи и дизайн), което развива още два градски проекта – независимата платформа #soSofia, разказваща истории за символите на града, и новия проект ГРАДОСКОП, разглеждащ различни градски предизвикателства мултидисциплинарно. Освен всичко това Адрияна е част от екипа на Визия за София (дългосрочна стратегия за развитие на Столична община до 2050) и супер дейна жена, която не само има какво да направи за промяна на градската ни среда, но и много какво да разкаже. За града, за света и за себе си.


Къде те намираме в момента?
В офиса ни на Малките 5 кьошета, където през последната година съвсем естествено се сформира едно ново семейство от няколко стартиращи компании със сходни интереси и каузи. Повечето от хората зад тях сме познати лица с опит от медиите, събитията и комуникациите. Събрахме се под един покрив, защото искаме да работим по нов начин – в колаборация между хора, организации и брандове с допълващи се умения и сходна визия за града, бизнеса и бъдещето.

Какво се промени за теб през последната година?
Светът ни показа, че може да се адаптира и справя с неочаквани и сложни предизвикателства. Това всъщност е доста успокояващо и зарежда с нови амбиции, цели и сили.

Най-натрапчивата мисъл, която не ти излиза от главата в последно време?
Върти се около един ремонт с много усложнения, който не мога да завърша. Последната година още по-ясно ми показа, че в крайна сметка най-голямо значение имат домаш-ният уют и тези, с които го споделяш. Затова инвестирам доста време и усилия да си го организирам.

Imp-Act е твоят начин да направиш смислена промяна. Какво успя, какво не успя и какво предстои да постигнеш?
Успях да създам малък, но страхотен екип от доказани професионалисти, с които заедно покриваме почти всички умения, нужни за нашите цели. Събра ни желанието да насочим знанията и опита си в работа за смислени брандове и инициативи, които развиват средата. През интересната 2020, в която стартирахме, успяхме да създадем различни успешни комуникационни стратегии и кампании за разнообразни клиенти: брандове, публични и общински проекти, неправителствени организации. Общото между тях е, че имат позитивен импакт. Твърдо вярваме, че след глобалната криза през 2020 все повече брандове ще осъзнават необходимостта да градят имидж и аудитория чрез активности с истинска добавена стойност. А ние сме чувствителни към средата около нас, анализираме задълбочено проблемите и така изграждаме комуникационни решения с истински резултати, въздействие и смисъл.

Целият ни живот се гради върху истории. Каква е твоята?
Мисля, че е романтична. Защото дори и в бизнеса винаги съм влагала голяма доза романтика.

Ако беше героиня от роман, какъв щеше да той и каква би могла да е твоята най-емблематична реплика?
Предполагам, че романът ще е в някакъв труден за определяне хаотичен жанр — нещо като комедия с елементи на разсъждение! Не знам каква ще е моята емблематична реплика, но се надявам да е със самоирония. Умението за самоирония ми е любимото човешко качество. Означава, че не се вземаш много насериозно, но си ОК със себе си и умееш да се забавляваш.

Представи си, че имаш суперсили. За промяна на коя социална сфера би ги използвала?
Това, което ме вълнува най-силно, определено е градската среда с нейните комплексни проблеми. Вълнувам се от начина, по който изглежда градът, от най-характерните му символи и от културата на отношение към тях. Искам да имам суперсилата да променям отношението на някои хора и бизнеси към имуществото им и към градската среда. Защото градовете са общи и всеки има принос за това как изглежда домът и бизнесът му, как участва в общността си, с какво се придвижва и т.н. Всички ежедневни избори се отразяват на качеството на живот, естетиката и възприятията на всички ни.

"Хубаво е, но не е готово" или "готово е, но не е хубаво" са фрази, които често чуваме що се отнася до градската ни среда. Постигнато ли е интелектуалното пробуждане на хората, или е необходимо нещо повече?
Мисля, че сме извървели първата крачка и сме станали по-чувствителни към средата. За съжаление обаче социалните мрежи ни правят пасивно-агресивни. Предстои да разберем, че да критикуваш нещо в собствената си ехо стая онлайн не те прави истински активен. Ако наистина ти пука, намери начин да се включиш в търсенето на решение. Мисля, че вече има все повече възможности за това, а ние работим за създаването на още и още такива с кампаниите, които планираме.

Кои са дамите в световната история, чиито имена ти се иска да чуваш по-често?
Те са много, но бих избрала да спомена няколко различни жени от по-скорошно време, които според мен имат интересен принос. Мисля, че всеки трябва да прочете Айн Ранд, защото изпреварва времето си и обяснява важни концепции. От поп културата например много ме вдъхновява MIA, защото успява да превърне своята култура в супер поп музика и така да заговори за бежанската криза на още по-широка публика. От последните години бих споменала личния пример на Александрия Oкасио-Кортес, но не просто защото е най-младата жена в щатския Конгрес и е супер симпатична, а защото се превръща в символ на активист и политик от нов тип, който е истински представител на общността си. Затова и се надявам в историята да остават все повече хора като нея.


Кое е твоето типично женско качество, което ти дава безспорно предимство в работата?
Със сигурност е добре усъвършенстваното ми умение за мултитаскинг. Ако не правя 4-5 неща едновременно, започвам да се чувствам неестествено. Иска ми се да го огранича малко този вреден навик, защото е изтощаващо. Но съм наясно, че надали ще успея, защото това ми е природата.

Това, с което си се захванала, не е никак леко. Имало ли е моменти, в които си била на ръба да се откажеш?
От 19-годишна се занимавам с комуникации и винаги съм развивала все по-изразен афинитет и влечение към проекти, които имат социален и културен отпечатък. Някак си стана естествено, че се фокусирах и специализирах все повече и повече в проектите, свързани с корпоративна социална отговорност, култура, градска среда и градско развитие. В професионалния ми път назад съм имала трудни моменти, в които съм чувствала, че трябва да се откажа. Но именно това са моментите, които са ми показали, че не съм на правилното място или в правилния проект, и са ми помогнали да се пренасоча към работа за каузи, които ме вълнуват истински. Твърдо вярвам, че когато работиш нещо със смисъл и сърце, то се получава по-лесно и става по-успешно.

Зелените градове на бъдещето: утопия или реално постижим сценарий?
Доста градове на час и половина самолетен полет от тук са постигнали тази утопия. При нас чисто исторически всичко се получава много по-трудно, защото все отричаме миналото си. Това на моменти е демотивиращо и отчайващо, но има и малки успехи, които дават сили.

Какво е прекалено и какво липсва в София?
Прекален е визуалният шум на нивото на очите – еталбондът, алуминият, грозните табели, колите. И макар че това вече стана клише – липсва повече място за хората и повече публични пространства с качествен дизайн. Аз бих добавила и че липсват повече места, които разказват историята на София и са символ на идентичността ѝ, а тя е толкова богата.

София, мой малък... (Лондон, пееше Тодор Колев, но как би продължила ти?)
София, мой малък калейдоскоп от хора, символи, истории и страсти!

Как разбираш, че всяко твое усилие не е отишло напразно?
Една идея или усилие имат смисъл тогава, когато успеят да вдъхновят други хора за нови идеи и повече усилия.

Последното страхотно нещо, което ти се случи...
След няколкомесечна пауза отидох в любим ресторант.



 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.