На лов за черно злато


16 април 2021 текст и снимки Виолета Иванова
Според легендата св. Иван Рилски се явил в съня на един човек и му казал къде да копае, за да намери "черното злато", положило основите на миньорския град Перник. Благодарение на нуждите на мината точно там светва и първата електрическа крушка у нас. Днес сме на експедиция в най-старата ни подземна мина – пернишката Старите рудници, открита през 1891, закрита през 1966 и събудена за нов живот през 1986 като единствения по рода си на Балканите Музей на минното дело.


Макар миньорският живот да е далеч от битието мечта, точно до входа на Старите рудници се извисява онова нещо, което обещава да сбъдне желанията ти. Или поне така вярвали работниците, които го докосвали за късмет, преди да сложат каските и да започнат смяна в мината. Става дума за вкаменено дърво на милиони години, намерено от тях в дълбините ѝ и извадено навън, където и днес гидът ще те прикани да си пожелаеш нещо на изпроводяк.


Преди да стигна до тази награда обаче, имам да извървя малко път – а именно двете запазени минни галерии, дълги 630 метра и стигащи до 50 метра под земята. Всеки сантиметър от тях е част от експозицията – от пода, нагънат от работата на земните пластове през годините, в който още стоят релсите на вагонетките, до аркообразния таван, така добре устоял на времето, че някои нови сгради трябва да се засрамят. На всеки няколко метра вляво или вдясно от галерията се отваря по някоя ниша. Има около 30 такива, които малко по малко разкриват историята на въгледобива у нас с помощта на автентични експонати, някога действали в рудника – от взривни материали до сложни машини, включително майката на тази, която копае софийското метро.


Миньорите вярвали в още нещо – че гномчетата, които днес украсяват хорските дворове, са пазители на подземните богатства. Затова поставяли такива фигурки в мините – с идеята, че ще пазят не само богатствата, но и онези, които се трудят там. Работата в мина не е шега и крие непрестанни рискове за живота. Затова и таблото с номерчета, гравирани върху метални пластини, каквито всеки миньор си взeмал на входа, вероятно не е служело само за отчитане кой се е явил на смяна и кой – не, а и за да стане ясно, ако някой не е излязъл от тунелите в края на деня и може би се намира в беда. "Ако три дни номерчето ти стои невзето от таблото, на четвъртия изобщо не идвай – вече ще си освободен от работа", намигва ми гидът на музея – човек с 20+ години опит под земята на Перник, който разказва с такава заразителна енергия лични истории и анекдоти от миньорския живот, че част от мен не успява да повярва на неговото "Ни най-малко", когато по-късно го питам липсва ли му работата в рудник.


На помощ на миньорите, както започвам да разбирам, навлизайки все по-навътре в галериите, са впрягани не само приказни герои като гномчетата, а и живи такива. Ако знаете малко за минното дело, сигурно веднага се сещате за канарчетата. В началото работниците влизали с клетка с такава птичка – тя била тяхната аларма "спасявай се", в случай че въздухът започне да се насища с отровни газове. Канарчето ги усеща преди човека, става неспокойно и започва да се мята в клетката. С времето, разбира се, са намерени и по-технологични начини да се бори проблемът с атмосферата в тунела – като лампата, чийто пламък пораства и прави малки експлозии вътре в самата нея, за да предупреди, че нещата излизат извън контрол.


Друг помощник на миньора бил конят. През 20-те в пернишките рудници били впрегнати към 350 такива животни, повечето от които действали под земята. Ежедневието им, естествено, не било приказка – дошли, за да заместят ръчното извозване на въглищата и рядко виждали слънчева светлина. И макар миньорите да обожавали животното и да се грижели за него като за свой брат, понякога се изхитрявали и опитвали да го натоварят с повече от приетия брой вагонетки, за да се свърши повече работа наведнъж. Конят обаче не бил глупав – ако вържеш и една вагонетка в повече, дори да е празна, просто отказвал да тръгне, докато не се засрамиш и поправиш.


Така стигаме и до мишките. Ако навсякъде другаде се считат за напаст, под земята те се оказват най-добър приятел на рудничаря. Макар укрепването на тунелите да било на високо архитектурно ниво, никога не знаеш кога нещо ще се обърка и например ще възникне тежко земетресение. Но мишките знаят. Видиш ли ги да тичат панически, не губи време да се питаш защо, а тръгвай след тях – посоката им ще изведе и самия теб от бедата, каквато и да е тя. За да не кръстосват шпаги с тях обаче, работниците трябвало да измислят как да опазват обяда си от набезите им. Започнали да го опаковат доста старателно – почти като колет бомба – и да го закачат да виси на куки от тавана, където лесно се вижда, ако някой гризач опитва да го докопа.


И като заговорихме за бомби, ето още нещо по темата. Когато през Втората световна война София попада под обстрел, точно Старите рудници се оказват едно от най-надеждните места, където перничани да се крият от бомбардировките. Става ми хладно, докато мисля за това – не само заради темата. Ако вече записвате музея в плановете си, отбележете в тях и дебела дреха, защото температурите падат с всяка крачка навътре в тунелите. Тръгвам си оттам, заграбила малко богатства и нямам предвид само лъскавото парченце кюмюр, което гидът избира внимателно от една купчина, преди да пъхне в ръката ми за спомен. Докато пушим по цигара пред мината за довиждане (вътре е не просто забранено – някога нямало да имат време да те уволнят за това, че си драснал кибрит, защото вече сигурно ще си взривил себе си и другарите си с глупостта си), събирам още малко парченца от живота на миньора гид. Разказва ми как с жена му работели в един рудник, но никога не се засичали там – защото въпреки превантивните мерки срещу инциденти винаги трябвало да отиваш на работа с ясната мисъл, че може и да не се върнеш вкъщи. "Нищо че извън мината бях член на партията. Дойда ли на смяна, се молех на Господ да ме опази, а на изхода му благодарях, че съм излязъл невредим."


Музеят на минното дело е в Перник, пл. Свети Иван Рилски 1
Билети за 2/4 лв. се взeмат от съседния Регионален исторически музей
Работно време: пн-нд 09:00 – 16:00


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.