Имало някога "Кравай"


27 януари 2021 текст Михаела Самарджиева снимки Нели Недева Воева/Личен архив
Любимият филм на баща ми беше Коса. Гледал го е над десет пъти и абсолютно винаги, в редките случаи, когато го пуснеха по телевизията, в очите му се появяваше онова пламъче, което никога по друг повод не съм виждала.


Баща ми беше роден през 1960. В най-красивите си двайсет е бил именно в онова бурно време на 80-те, когато вятърът на промените вече е духал по тези земи. Духал е отривисто и на пориви. Предимно от запад, предимно полулегално и предимно с вълни от западни банди, тайни касетки и плочи, истински дънки от Кореком и прекрасни събирания, които днес не можем дори и да си представим. И ако Коса ни разказва за легендарното хипи време, сексуалната и културна революция на 60-те години в западните общества, то у нас това легендарно време се случва малко по-късно. Ако трябва да сме точни – двайсет години по-късно. Не със същия мащаб и сила, не със същата символна характеристика и не със същия заряд, но все пак се случва. И това време е било лично наше си и легендарно. Приказката започва така: "Имало някога някъде Кравай.."

Соц, ама късен
80-те години у нас са време като никое друго от социалистическата ни история. Те още пазят строгите забрани на режима и крайните санкции, но са най-свободното десетилетие в рамките на несвободата. След Перестройката и политическите промени, наложени от Михаил Горбачов през 1985, и БКП е принудена да отпусне строгата идеологическа хватка на режима и да позволи, поне привидно някои свободи, особено на младите хора у нас. Това "отупскане" дава възможност за глътка въздух на културния и младежкия фронт и за появата на нови форми на култура и развлечение, които биха били немислими в по-ранен етап на режима. Именно в средата и по-отчетливо в края на 80-те години у нас се заражда така наречената "неформална култура", а с нея животът, най-вече в столицата и по-големите градове, става повече от любопитен.

Новите млади, нови култове и идеологии
Социалистическата младеж, доскоро организирана чинно в редиците на ДКМС, популярен сред младите просто като Комсомола, започва да иска да се държи и да слуша нещо различно. Нашите момичета и момчета от края на 80-те искат да се самоизразят и да заприличат на своите кумири от младежките западни банди, които тайно слушат. Те искат своята революция на младостта и започват на ръба на правилата малко по малко да я чертаят. Още от края на 70-те до края на 80-те години партията стриктно съблюдава броя на "организираната" младеж в редиците на Комсомола, за да възпрепятства възможността младежта да се самоорганизира или свързва неформално. Освен че ги организира, държавата държи под око дори местата им за забавление – в архивни документи четем, че до 1982 у нас има множество заведения и 450 дискотеки, от които 99 са под ръководството на Комсомола. На фона на този стриктен контрол обаче държавата, под натиска на водената политика към гласност и преустройство и под напора на общественото мнение, започва да дава възможност на младите да имат своите места за себеизразяване. Така се раждат култовите софийски явки от 80-те години, които събират най-ярките представители на неформалната култура – музиканти, текстописци и велики градски персони, за които и до днес софийските улици пазят своите легенди. Култът вече отчетливо се променя, като нашите герои се позиционират не къде да е, а в центъра на София.



Жив или умрял – на Кравай в 7
Неформалната младеж започва да изгражда своя парадигма, в която политическият култ към личността и идеологията е ясно заменен от култа към определени групи, неформални личности и практики. Създава се изцяло нова "младежка идеология", почиваща на културни търсения и интереси, нямаща общо с политическите правила и догми. Компактните общности на хипари и битници, пънкари и уейвове, хевиметъли и рокери, обособили се под въздействието на различните музикални течения, променят изцяло външния си вид, средищата си и "старите си ритуали". Новите градски пространства за среща вече са Попа, Кравай, Синьото, Паметникът на Съветската армия, Кристал, кино Дружба (днес кино Одеон), градинката на църква Св. Седмочисленици и др. Сред тях определено най-култовото място е Кравай. През 80-те Кравай е бистро на кръстовището на бул. Патриарх Евтимий и ул. Фритьоф Нансен, а в прилежащата му открита площ и градинка виждаме личности като Васил Гюров, Милена Славова, легендарния фронтмен на Нова генерация Димитър Воев и други градски агенти, които са карали милицията да почервенява само с появата си. Черни овърсайз дрехи, високи гребени, кубинки, нашивки, значки на банди и широки джинси. Както споделя един от участниците в процесите: "За Кравай са изписани тонове мастило. Мястото ражда повече легенди и от скандинавската митология. Символ на протеста и опълчването на "неформалните" млади от края на 80-те срещу порядките на късния соц, епицентър на столичната метъл, пънк и ню уейв сцена, пространство, през което задължително трябва да минеш. През есента на 1985 някой каза, че на Кравай милицията не гони за дълги коси, якета с нашивки и гърбове на групи и така започнахме да ходим там. Постепенно си стана задължително жив или умрял да си на Кравай в 7". На легендарните софийски явки се случва всичко – от пиене до късно с приятели, през свирене и пеене на песни, размяна на значки и касетки, до групиране за последващ купон в някой от софийските квартали. Както разказват присъствалите на легендарния Кравай: "Беше малко късче от 60-те, за които си знаехме само от филмите и касетките, пренесено в 90-те. Слушахме Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, The Doors и Stones заедно със Sex Pistols, Clash, Кино и Ревю. Всичките бяхме софийски дришльовци с черни дрехи и кубинки. Култови личности нямаше, защото всичко живо беше култова личност. Местата бяха култ, компанията, приятелството, случките ден за ден бяха култ. Попа беше култ. Е, и Митко Воев е култ, разбира се!".


Концертите със или въпреки държавата
В началото неформалната култура у нас е категорично забранявана, след това донякъде и за малко позволявана, а в края на 80-те държавата не само не я забранява, а вижда, че няма да се справи с нея, и дори се опитва да я овласти. ДКМС започва да организира концерти за младежите в различни части на страната, като кани отчетливо алтернативни банди, защото знае, че младите им симпатизират. На върха на славата си са Кале, Ера, с култовите текстове на Любо Малковски, Нова генерация, Ревю, Джендема, Атлас, Клас, Ахат и др. Емблематичната за неформалите група Нова генерация дори има плоча, издадена от държавната Балкантон, която делят съвместно с Контрол – BG Rock 1 от 1989. Комсомола издава плочи с по половин страна и на още няколко от най-популярните тогава алтернативни банди. Едно от знаковите събития, белязали българската музикална сцена през 80-те години, несъмнено е и Първият софийски рок фестивал. Концертът е организиран от Университетския клуб за естетическо възпитание към Софийския университет. Датата е 15 май 1987, а на сцената на Летния театър излизат почти всички алтернативни групи тогава. Въпреки "свободата", която партийното ръководство дава на младежта по време на фестивала, контролът остава и ражда една от митологизираните градски легенди за първата изява на групата Кале, която мигновено дава на състава култов статут. Както пише Владислав Христов: "Тя остава в митовете заради случилото се на сцената. Музикантите започват с парчетата Внуци и Чичо. На третото парче Епитаф на Кале обаче организаторите им изключват микрофоните и ги свалят от сцената". Това предизвиква небивала реакция в публиката. Така приключва участието на Кале във фестивала, но бунтът на тримата остава в съзнанието на феновете и печели завинаги тяхната симпатия. Печели и неформалната култура, която заедно с останалите културни, политически и социални явления и натрупвания за периода свалят окончателно режима през 1989. Берлинската стена рухва, а с нея и разделението ни от така жадуваните западни банди, музика и звук. Вятърът на промените отвява статуквото и донася свободата. Поне в музиката – свободата и до днес продължава да звучи.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098