По лунната пътека


6 август 2015 снимка Вера Гоцева
Миналата седмица #BlueMoon светеше в мрежите, но нали държим да пипнем всичко с ръка, качихме се на Витоша. Остана ни милиметър да докоснем Луната, но усетихме друго – прегръдката на нощта, плътна като пуловер и с 15 градуса по-студена от пред НДК.


Да изчистим първо въпроса със синята Луна – така се нарича второто пълнолуние в рамките на месец. Случва се сравнително рядко, веднъж на две години и половина, и не е различно по цвят от стандартното. Но вълнува сякаш повече.

В събота около 11 вечерта нашата група се натовари в две коли, готови за завоите нагоре към планината. Пътят отнема 30-40 минути от центъра, минава през Драгалевци и стига чак до нивото на платото под Черни връх – една от най-високите точки, до които можем се доберем на четири гуми. Пътуването е трилър. В мрака, прорязан от фаровете, животът не спира – от ляво прелита сова, отдясно пресича заек, а тръпка Дейвид Линч е готова да ползи по гърба, веднага щом намалим музиката.

Горе под звездите избрахме широка отбивка, загасихме двигателите и тръгнахме по пътека през тревата. В този сезон е висока до над пояса и се вълнува от вятъра като металносиво море, осветено от Луната. Луната! Беше толкова огромна и светла, че можехме да различим лицата си, а звездите не успяваха да покажат своите. Посочи ни и пейка, забодена в нищото, но точно на място за среднощна спирка. Там притихнахме и шумът на гората стана осезаем като докосване. Един милиард щурци извадиха цигулките си! Носехме вино и бири, но якетата ни не бяха достатъчно дебели, за да вливаме още студ в кръвта – другия път сме с грейки, за да останем за пикник.

На връщане кацнахме на друга отбивка да видим София в краката си. Градът спи на светната лампа. Светлинките искрят до оранжево и приличат на тлееща жарава, върху която ти се иска да пристъпиш бос. Нестинари не сме, но магията ни хвана – от 1600 метра надморска височина виждаме по-ясно и харесваме повече гнездото, в което сме избрали да живеем. Не, разбира се, не вярвайте на голи думи – идете да го усетите сами. Не е задължително да има пълнолуние, планината е там, под носа ни, всеки божи ден.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.