По пътя: 3 нетрадиционни метода за обществен транспорт


Общественият и градски транспорт в различните държави обикновено е доста предвидим. Повечето големи градове разполагат с прилична метро мрежа, допълнена от традиционен наземен транспорт, като трамваи, тролеи, автобуси и таксита. Светът обаче е шарен и на някои места от глобалната карта ще ви отхвърчи шапката от необикновените методи за транспорт. Може би дори буквално.

Тобогани в Мадейра

Тобогани в Мадейра


Тобоганите Монте се появяват през XIX век като бърз начин за слизане по хълма от Монте до Фуншал. Днес са по-скоро туристическа атракция, отколкото ежедневен вид транспорт. 10-минутното пътуване по дългия около 2 километра маршрут струва 25 евро, но очевидно си заслужава всеки евроцент. След като туристите се качат в плетената шейна (плетат се ръчно от евкалиптово дърво), двама души, облечени в традиционни бели одежди, ги насочват и избутват надолу по тесните криволичещи улички към Фуншал със скорост между 15 и 38 км/ч (в зависимост от климатичните условия). Казват, че да отидеш до Мадейра и да не се повозиш в плетената „кошница“ си е все едно си бил в Рим и не си видял папата (макар че много хора точно това и правят).
Кокотаксита в Куба

Кокотаксита в Куба


Моторизираната рикша (защото тези таксита са точно това) се появява някъде през 90-те в Хавана. Днес кокотакситата бръмчат из всички големи градове на Куба. Наричат ги така заради формата им, която доста напомня на кокосов орех. А по същество това са скутери, които се движат на газ, имат корпус от фибро-стъкло и вдигат не повече от 50 км/ч. Не са кой знае колко бързи действително, но пък доста умело се шмугват из натоварения трафик. Ако планирате скоро да потеглите към Куба, е полезно да знаете, че кокотакситата са два вида. Сините са предназначени за местните, които бързат закъдето са потеглили, а жълтите за туристите, които нямат нищо против да пообиколят и поразгледат наоколо.
Висящи влакове в Германия

Висящи влакове в Германия


В края на ХIX век управниците на няколко германски града се оказали изправени пред доста интересен проблем: как да заменят трамваите, теглени от коне, които често причинявали задръствания в тесните улички, като едновременно се съобразят със силно урбанизирания и гъсто заселен район, в който просто нямало място за електрически трамваи. Решението намерил кьолнският производител Ойген Ланген, който вече работел с Николас Аугуст Ото по разработването на газов двигател. Той проектирал Вуперталската окачена железница, чиято концепция се състояла в окачването на влаковете на релса високо над земята. Първия си курс окачената железница извършила през 1901, а днес годишният пътникопоток е повече от 25 млн. души (поне според Уикепидия).

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.