София през чуждите очи



5 ноември 2020 текст Дани Николова
Свикнали сме да виждаме София по начин, който не е непременно универсален. Как изглежда градът в очите на хора, дошли отдалеч (често, за да останат)? Този път попитахме Елизавета Любова – Лиза, специалист във Fraud, Risk & Payment екипа на PokerStars в София.


Ужасно ме изненада времето. Валеше силен дъжд и беше топло, когато за пръв път при-стигнах в София в навечерието на коледните празници. Родена съм в Русия, в региона на Урал. Там в средата на декември е ужасно студено и има много сняг.

Нямах очаквания от града, защото не знаех много за него. Бях развълнувана, че започвам нов живот на ново място и ми предстоят интересни запознанства и емоции. Включително работата в PokerStars. Компанията тепърва се развиваше в България и аз поисках да стана част от това начало. Извървях дълъг път на кариерно развитие, през който натрупах опит и полезни умения, станах по-отговорна и започнах да вземам сериозни решения.

Винаги ще се смея на ситуации, свързани с думи с много значения. Изглежда, че руснаци и българи си приличат, но разликите са огромни. Когато използвам такси или говоря с възрастни хора, всички (по някаква причина) искат да ми покажат, че са учили руски в училище и го говорят. В повечето случаи хората просто изкривяват български думи по руски маниер. Адски е смешно и винаги ме кара да се усмихвам.

Най-смелото нещо, което направих в България, е да се кача на кросовия мотор на съпруга ми. Не съм любител на високите скорости и екстремните преживявания, така че за мен това беше голяма работа.

Родена съм в Соликамск, малък индустриален град. Не е трудно да се отгатне от името му, че там се добиват калиеви и калие-во-магнезиеви соли. Соликамск е един от най-старите градове в района на Урал и е включен в списъка на историческите обекти. Има 12 древни храма, но повечето хора се интересуват от него заради ГУЛАГ-а от съветско време. Днес там има затвор, където доживотни присъди излежават особено опасни престъпници.

Традиционната руска салата Сельодка под шубой е нещо, което правя всяка Коледа и Нова година. Приготвя се от варени кореноплодни, сельодка и майонеза. Звучи гадно, но е много вкусно!

В момента имам възможността да работя дистанционно и това ми харесва, защото съм майка на три деца. Въпреки това имам любимо място в офиса – зоната за почивка на етажа, където с колегите ми говорим, говорим... и се смеем.

Фул хаус от емоции за мен означава щастието от семейството, от работата, на която ходя с усмивка, от пътувания и приятни занимания и от многобройни приятели и колеги, които правят живота по-шарен.  


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.