София през чуждите очи: Алфредо Руескас и Тарун Нагвал

19 ноември 2020 текст Дани Николова снимка Христо Сахатчиев
Роденият в спокойно испанско градче Алфредо Руескас се е местил много пъти. Във Валенсия – за да е близо до морето. В Саламанка – за да учи криминология. В Оксфорд – за да подобри английския си. В София, за да превърне любовта си към покера в професионална кариера. Днес Алфредо е тийм лидер в Customer Support екипа на PokerStars, България.


Помня първия си ден в София сякаш беше вчера. Пристигнах през януари в града, който веднага ми се стори красив, достъпен за живот и доста по-студен от родното ми място. Още със слизането от самолета се изненадах от малката сума, която платих за таксито от летището до центъра. Почувствах се странно, когато шофьорът ме попита защо си слагам колана. После установих, че в София в някои барове се пуши. И разбрах, че в България доста неща са позволени, което на моменти е позитивно, но на моменти не е никак добре.

Играл съм покер за забавление преди години, затова си казах: "Защо не опитам да насоча професионалната си кариера в тази индустрия, като заработя за една от най-големите компании в бранша?". Още от първия ден в офиса се впечатлих колко добре организирано е всичко в компанията. Срещнах страхотни хора, с които вече сме приятели. Споделяме идеи, изслушваме се, участваме във важни и интересни проекти.

Знам, че винаги мога да получа подкрепа – и в професионален, и в личен план. Да не говорим за усилията, които компанията положи, за да можем сега всички да работим безопасно от домовете си при най-добрите възможни условия.

Добре знам, че българите клатят глава отляво-надясно за съгласие, но не мога да свикна. Веднъж бях в една пекарна и попитах за кроасан. Дамата поклати глава (за съгласие), а аз отговорих: "Наистина ли?! Но аз виждам кроасаните от тук!".

Не спирам да се смея всеки път, когато се сетя как се опитах да купя сайдер на български. Бях на опашка в магазина. През цялото време си повтарях: "Два ябълкови сайдера, моля". Когато дойде редът ми, а аз вече бях достатъчно уверен, че мога да кажа думите, една стара госпожа ме изпревари: "Това клето момче иска два ябълкови сайдера, през цялото време си го повтаря на ужасен български". Мой приятел ми преведе и всички започнахме да се смеем.

Родният ми град Албасете е тих, всички се познават и храната е страхотна. Всичко е супер, като изключим, че през лятото е над 40 градуса. Затова със семейството ми прекарвах-ме всяко лято във Валенсия, близо до морето. Ако отидете в Албасете, не пропускайте Calle Concepción. Това е улицата на баровете, където можете да седнете за тапас и напитка. Купонът започва в 1 след полунощ и продължава до 6 сутринта (ако сте живи). Във Валенсия пък отидете да хапнете в La Riua. Там правят най-страхотната паеля и сангрия в Испания.

Благодарение на PokerStars участвам в много благотворителни дейности. Помагал съм в приготвянето и раздаването на храна на хора в нужда. Посещавал съм приют за кучета, както и много други социални инициативи.

Тарун Нагвал е пропътувал точно 6375 километра, за да пристигне в София от Делхи. Един път в годината ги изминава обратно, но не за да заживее в родината си. Защото (поне за момента) това, че е продуктов мениджър в PokerStars и че е част от живота в София му харесва.

Представите ми за България се преобърнаха още в първия ден, когато пристигнах. Мислех, че ще е много трудно за мен да работя с българи, но се оказа, че съм се лъгал. Бях изненадан колко подкрепа и добро отношение получих в България. Приеха ме с отворени обятия.

Това, по което си приличаме е, че сме семейно ориентирани. И индийците, и българите уважават семействата си, стремят се да направят свои и да не прекъсват връзката с роднините си. Приличаме си и по начина, по който празнуваме фестивали и големи празници. В Индия също обичаме да празнуваме. Е, не пием толкова. Разликата пък е в свободата и независимостта. Ние все още имаме някои проблеми в това отношение. Нашите млади хора живеят доста по-дълго на разноски на родителите си, а младите хора тук имат своята независимост.

Най-смелото нещо, което направих откакто съм в София е да се оженя за българка. Това си е истинска храброст. Българските момичета често са ядосани.

Индийската храна вкъщи я приготвям аз. Поне по веднъж или два пъти в месеца хапваме нещо с много подправки. Харесвам и българската кухня – кюфте, кебапче, шопска салата, боб с ориз... макар че бих предпочел да са по-лютички.

Кръгозорът ми се разшири благодарение на работата ми в благодарение на PokerStars. Преди да дойда тук съм работил в банка, но експертизата ми беше доста по-ограничена. В екипа на Благодарение на PokerStars не само използвах наученото от предишната работа, но успях да се развия и да увелича знанията и уменията си.

Моето родно място е едно малко градче край свещената река Ганг. Обикновено всички туристи, които посещават Индия, искат да видят Тажд Махал. Моят съвет е да не се ограничавате с него. Отидете на юг, там ще намерите храмове и архитектура, каквито няма другаде по света. На север пък, високо в планините, в град Дхарамсала живее Далай Лама, който е вече 60 години в изгнание.

Най-конфузният ми момент в София беше в един претъпкан автобус. Красиво малко момиченце се връщаше от училище, а възрастна дама направи скандал, че няма достатъчно място и детето трябва да се мръдне. То обаче невъзмутимо ѝ каза "Е, къде според теб да отида?", от което аз се разсмях. Всички ме погледнаха с недоумение. Засрамих се и слязох три спирки преди моята.

Фул хаус от емоции за мен означава да седя със семейството и приятелите си, да гледаме спорт или да си правим шеги един с друг и да се смеем.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.