Предстоят ли по-добри дни: Алан Абдала



21 декември 2020 снимка Фелия Барух
Каквото и да се е случвало със света в рамките на милиардите години от съществуването му, всичко е било до известна степен преходно. Онова, което съществува вечно, неизменно и с най-голяма доза сигурност, е промяната. Как ще се промени светът през недалечното бъдеще? Вярвате ли, че най-добрите дни на човечеството тепърва предстоят, или сте от онези нихилисти, които държат портрети на Шопенхауер и Ницше у дома си? Тези въпроси зададохме на някои доста интересни умове, за да ни помогнат да нарисуваме словесна картина на бъдещето.


Алан Абдала е зад микрофона на група ALI, които отвориха кутията си от хармонии в песни като I Come From the Future и Better Place. Сами казват, че идват от бъдещето и голям процент от хората в момента не присъстват там. Харесваме философията им между пъзели от замечтани мелодии и вокали с рокенрол обвивка. Хващаме Алан, който размишлява за творчеството, човечеството и музиката след 50 години.

Предстоят най-добрите дни за хората, които са готови да жертват всичко, което ги прави хора, в името на "Смелия нов свят" – колонизирането на Космоса, което може да бъде извършено единствено чрез роботи – напълно и биомеханични – логичната еволюция на човешкия род. Аз съм старомодно чичи и не мога да се откъсна от нуждата от човешки емоции, опит и близост и въпреки това предпочитам хиляди пъти бъдещото човечество да се асоциира с изследователи и откриватели, отколкото с толкова плоските борби за власт над ресурси между мегакорпорациите, които наблюдаваме в момента.

Голям фен съм на антиутпоичните книги, филми и сериали и виждам страшно много сходства между тях и настоящето, следователно не виждам причина да не предскажат напълно адекватно и бъдещето. Съвсем спокойно си представям близкото бъдеще по начина, по който повечето аниме филми го илюстрират – като архитектура, мода, индуст-риален дизайн...

След 50 години ще се слуша същото, което се е слушало преди 50 години. Не вярвам, че дори един млад изпълнител е способен да провокира революция в текст, музика или послание. Просто времената вече не го изискват. Хората не се стремят към индивидуална свобода на мисълта. Комерсиализирането на абсолютно всичко доведе по-скоро до желание да блеснеш пред стадото.

Всяка сфера в дизайна и архитектурата се развива дотолкова, доколкото технологиите позволяват. В никакъв случай не е за пренебрегване и факторът научна фантастика (в днешно време – предимно азиатска, например аниме културата), който действа като катализатор за всякакви експерименти. Дрехите ще стават все по-леки и ефективни, възможно е дори напълно да изчезнат и да бъдат заменени с био материя, покриваща ни изцяло, особено ако дишането се превърне в нещо невъзможно.

Традиционната форма на комуникация между хората ще става все по-дигитална, като смятам, че думата "дигитална" съвсем скоро ще отпадне. Пряката комуникация дори и в момента започва да се възприема като старомодна. Физическият труд ще се извършва на ръка, като тя най-вероятно ще бъде роботизирана. По този начин традиционните професии и занаяти ще изчезнат, а всичко свързано с технологии ще просперира и това ще диктува избора на професия при повечето хора.

Творчеството ще се възприема все по-повърхностно. Бъдещите поколения няма да знаят какво е било преди интернет и масмедиите. Емоцията като интимно преживяване ще следва модерното възприятие на света. Изкуството ще задоволява прогресивно все по-кухите и плоски нужди и ще става все по-политическо и обслужващо интересите на глобалната търговия, комерсиалния тоталитаризъм и импулсивното пазаруване.

Ще се забавляваме както досега. Балканците – с йеденье и пийнье. По света – по същия начин, но с по-фенси имена.

След 50 години виждам себе си предимно сред поляните в ЛАУТЕРБРЮНЕН!!!

Независимо какво предстои, то ще се случва все по-динамично, на все по-кратки интервали от време. За да може човечеството да наваксва психически, всяка една "случка" ще предхожда по сила предишната, за да ни накара да забравяме все по-интензивно. Човечеството като маса ще живее все по-динамично, потребителски и невежо (следователно – щастливо), а истинските артисти – тези, за които изкуството трябва да не следва комерсиалното, а интимното – все по-тежко. Моят съвет – наблюдавайте и помнете. Така ще знаете какво предстои, следователно ще идвате от бъдещето.

Статията е част от коледния брой на Програмата, който може да четете и онлайн:




 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.