Предстоят ли по-добри дни: Петър Вълчанов



21 декември 2020
Каквото и да се е случвало със света в рамките на милиардите години от съществуването му, всичко е било до известна степен преходно. Онова, което съществува вечно, неизменно и с най-голяма доза сигурност, е промяната. Как ще се промени светът през недалечното бъдеще? Вярвате ли, че най-добрите дни на човечеството тепърва предстоят, или сте от онези нихилисти, които държат портрети на Шопенхауер и Ницше у дома си? Тези въпроси зададохме на някои доста интересни умове, за да ни помогнат да нарисуваме словесна картина на бъдещето.


Когато два от общо трите ти пълнометражни филма са избрани за българско предложение в категорията Най-добър чуждестранен филм на Оскарите, сигурно правиш нещо както трябва. Не само ние мислим така – журитата на десетки международни филмови фестивали буквално затрупаха Урок, Слава и Бащата на режисьора Петър Вълчанов (и неговата творческа и житейска половинка Кристина Грозева) с обилно количество награди – напълно заслужено. Драмата на малкия човек, абсурдът във взаимоотношенията, смешно-трагичните конфликти между поколенията се оказаха универсални теми, които намериха отзвук във всяка публика и възродиха позабравени тенденции в кинематографията ни. Докато чакаме да разберем дали Бащата ще се бори за Оскар през 2021, научаваме какво още таи бъдещето за един от режисьорите му.

Най-добрите дни на човечеството! Такива окончателни твърдения не са ми присъщи. Всъщност, за съжаление нищо не ми подсказва подобен развой на събитията. Да, ваксината срещу COVID-19 дава някаква надежда за възвръщане към "нормалното", но като гледам как хората се тъпчат в търговските обекти, за да си накупят гирлянди и пластмасови боклуци, с които после ще замърсят природата, оставам леко стъписан и объркан и си казвам: "Наистина, това ли е нормалното!? За това ли е целият зор?" Не знам. Не мисля, че човечеството се е запътило към най-добрите си дни.

Светът ще е същият като сега. Само може би телефоните ще имат по-издръжливи батерии, колите ще са по-бързи, а хората – по-глупави. Не очаквам някакви кардинални промени или революционни обрати.

Аз не съм почитател на фантастиката, трябва да призная. Интересуват ме много повече взаимоотношенията между хората и какво става дълбоко в човешката душа, а не външната обвивка на нещата. Както и да се променя светът отвън, човекът отвътре си остава същият. Той винаги ще е едно самотно, уязвимо, мимолетно създание, което се опитва да забрави, да прикрие или да надмогне своята самота, своята ранимост и своята преходност. Дали се вози в каруца или в летяща кола – няма значение. Както няма значение дали драска с прилепски изпражнения по стените на пещерата, или извайва образи от светлина с невероятна фотографска техника. Човекът винаги ще има нужда от творческа изява и от духовна храна.

Не смятам, че любовта като емоция ще се промени особено. Фактът, че до ден днешен се вълнуваме от мита за Орфей и Евридика и се трогваме от съдбата на Ромео и Жулиета, доказва, че както и да се променя светът, хората и чувствата им си остават същите.

В бъдещето ще ядем същото като сега – ГМО. Ха-ха-ха.

Не предвиждам да общуваме по телепатичен път или нещо такова. Да, мобилните устройства ще се усъвършенстват със сигурност, техниката ще се развива, но хората ще продължат да общуват помежду си както досега – трудно. Общуването, качественото общуване е сложно нещо и винаги е било така. Въпреки това хората имат непреодолима потребност да комуникират. Затова е толкова важно и изкуството за нас, хората. То ни помага да общуваме – както със себе си, така и с другите.

Вече всичко става по-бързо, по-достъпно, по-ефективно от техническа гледна точка. Иначе творчес-кият процес си остава същият. Нещо трябва да те човърка, да те тормози, да те кара да търсиш, да бродиш. Творците са объркани хора, тревожни... Това винаги ще бъде така, няма да се промени и след милион години.

Древните римляни са се забавлявали, като са гледали гладиаторски битки. Съвременният човек се забавлява, като гледа същото, но на кино или участва в същото, но чрез компютърната си игра. Все още ли мислите, че много сме се променили през последните две хиляди години?!

Нямам представа какво ще ни липсва в бъдещето. Преди няколко десетилетия най-големият дефицит беше олиото. Какво ще се окаже занапред, е загадка.

Причината за конфликтите ще е една както винаги досега – егото! Аз ще бъда чипиран със сигурност, ха-ха. И то не след 50 години, а само след няколко месеца, ако вярваме на така популярните в момента "теории".

Най-добрите дни на човечеството предстоят, защото са в бъдеще време, а предстоящото е винаги по-интересно от настоящето.

Статията е част от коледния брой на Програмата, който може да четете и онлайн:




 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.