-
Смяна на местата
Можете ли да си представите какво е да живееш в инвалиден стол? Никой не може. Затова Биляна Савова предизвиква известни личности да се включат в Ден на Колела и за 24 часа да бъдат не само трудноподвижни, а направо невидими. Ние също имаме предизвикателство към вас – не прескачайте тази статия. - .
-
Вярно или грешно?
Няколко мита за виното, в които няма капка истина. И няколко по действителен случай. -
Зов за завръщане
Нужен ли ни е разпадащия се паметник 1300 години България и не е ли по-добре да върнем един важен военен мемориал в центъра града, разсъждава Никола Шахпазов. И намира лесен отговор. -
Безопасност на движението
"Човек и добре да живее, се качва в 94." древна софийска мъдрост 1. Дупчете билет Времената, когато органите на Контрол по транспорта ... -
Армагедон в ретроспекция
В дебелата книга с позлатени страници, която мнозина от нас така и не са чели, Армагедон е мястото, на което се води последната битка между Господ и Сатаната, подопечните им ангели и дяволи и в крайна сметка – между доброто и злото. Ние ще ретроспектираме един микроармагедон, евентуалният край на един своеобразен мъничък свят и последната битка между неговите любители и върлите му противници. Ще ви разкажем за Женския пазар – това приятнострашно, старо, традиционно място в сърцето на София. -
Бални хроники
Коледа е светъл празник за душите и сърцата. Но кой отказва малко веселие – разнообразие за умовете и телата? Днес сме навикнали на коледна суматоха, скъпи дарове и пищни пиянски вечеринки. А нашите прародители – те са прекарвали културни, красиви, страхотни и най-вече – дълготрайни коледни празници. Защото баловете във времето преди Втората световна война са започвали по Коледа и са спирали чак в началото на пролетта. -
Пресен улов
И ние бяхме по морето, и ние тъгуваме безмерно по блажените солени дни, когато си пийвахме студено пиво и топяхме ръце в купи, преливащи от миди. Затова ни се стори добра идея да ви предложим няколко местенца, където все още може да ви замирише на морска храна, а с нея – и на лято. -
По братски
Несъмнено сте чували за братя Прошек, но се хващаме на бас, че не сте наясно колко точно са били те и какво друго освен хубава бира са правили тук. А всъщност чешките предприемачи са едни от истинските строители на София, без които градът нямаше да има някои от най-важните си символи. -
Изминалите 14
Васко Катинчаров е бил зад кулисите на повече концерти, отколкото повечето от нас изобщо са посещавали, снимал се е със и е събирал невероятните истории на всякакви музикални агенти като Анди Флетчър от Depeche Mode, Кери Кинг от Slayer и B-Real от Cypress Hill, беше важна част от първата (и единствена) музикална телевизия тук и абсолютно напук на пазарната логика вече 14 години води предаването за рок и метъл Фрактура. С други думи – той плува свободно във водите на българските шоубизнес и медии, затова му дадохме думата за (не)своевременни размишления и анализ на онова, което (не) се случи през последните 14 години с българската музика, големите (и съвсем малки) концерти, фестивалите, феновете и медиите. -
Велизар Пеев и шоколадовата фабрика
Шоколадът се забърква от малки умпа-лумпи, ядките се белят от специално обучени катерици, а накрая един мармот увива всичко в станиол. Почти толкова абстрактна е била представата на най-обикновен, средностатистически българин от началото на миналия век за всичко, свързано с едно от най-вкусните неща на света – шоколада. -
Домът на един княз
Онези от вас, които знаят къде се намира гробницата на първия български княз Александър Батенберг - моля, вдигнете ръка. За останалите ще кажем, че на бул. Васил Левски 81 се издига чудесна малка сграда в старогръцки стил, построена с държавни пари през 1894. -
Живот като на кино
Играта, която стартираха режисьори като Клод Льолюш (Толкова много любов), Уди Алън (Полунощ в Париж), а по-късно и Мишел Азанависиюс (Артистът), си има ясни правила. Миналото не е безвъзвратно изгубено време, гласят те. То е ценност и по някаква причина все някак успява да ни бъде интересно. -
Чуй, тихий извор е дълбок!*
В една студена февруарска вечер се запързаляхме по ледените павета на ул.Ангел Кънчев с надеждата да открием някое приветливо място, където да похапнем. При Солунска завихме наляво и точно на Христо Белчев 12 се натъкнахме на голяма бяла къща, която изглеждаше осветена като че ли само от свещи. Вътре – салон в стил сецесион, с възголям и весело бълбукащ фонтан по средата, зеленикави тапети и високи тавани. Нещо като английска чайна и бална зала едновременно, мястото се нарича Before and After и остава скрито за шумни тумби посетители. Нямаше как да не се поинтересуваме от историята му, а и тя сама ни се предлагаше. -
Мъже и половина
В българския език има думи, които често употребяваме, при това съвсем на място, без обаче да се замисляме откъде са се взели. Така обидната дума шафрантия например, описваща фриволна и разчупена млада дама, идва от разголените танцьорки на унгарския музикант и цигулар Михай Шафран, който осигурявал развлечението на мъжката част от София в началото на миналия век. Това ставало в т.нар. кафе-шантани, изключително популярни за времето си заведения, където се сервирал нискокачествен, но много скъп алкохол и откъдето, между другото, идва още една обидна, останала в употреба и до днес думичка – шантонерка. -
Вечната градина
Пространството около така спорния паметник на съветската армия е белязано от буреносната история на София. Ето и неговата наистина вълнуваща съдба, съвсем накратко. -
И миналото някога е било бъдеще
Понеже красотата винаги е била чудесна препоръка и всяко минало в определен момент е било бъдеще, решихме да завъртим колелото и да видим как е изглеждала софийската мода в началото на 20 век. -
Стари градски истории
Градинката пред църквата Свети Седмочисленици е приятно местенце, особено в топлите летни дни. Тогава майки разхождат децата си, стопани запознават едни с други домашните си любимци, а вечер младежи окупират пейките с биричка или някое по-остро питие в ръка. Малцина обаче се замислят за извисяващата се пред очите им сграда и за бурната, отчасти мракобесна история, с която е свързан храмът. -
Урок по история
Нашият прескъп град понякога ни отчайва – мрънкаме, когато няма къде да паркираме, изказваме се остро, като шляпнем в някоя локва или ни облее плочка капан, едвам кретаме по тесните тротоари и винаги, ама винаги сме недоволни от градския транспорт. Наред с всички тези неудачи обаче градът ни си го бива. Винаги има къде да изпиеш едно питие, а криволичещите улички, приятни за безцелна разходка, не са малко. Понякога тези симпатични сокаци обаче се вият из някой малко познат столичен квартал. Защо не пробвате стръмните улички в Лозенец например, павираните пътища из Банишора или тези из квартала с малко смешно име Разсадника? За да ви улесним, ще ви върнем назад в историята и ще ви разкажем това-онова за всеки един от тези квартали, а опознавателната обиколка ще оставим на вас. -
Крачка назад по Мария Луиза
Навремето скъп наш приятел, отегчен от еднообразните места, на които младите хора си правят срещи, помоли да разчупим стереотипа. Препоръчахме му да пътува в трамвай номер 1 до последната му спирка, да се прехвърли на автобус 404, да преброи три спирки, да слезе, да тръгне по първата успоредна на булеварда и след пет преки да завие вдясно. -
София: Плюс/ Минус
Негативизмът вече ни е присъщ и (твърде) често го прилагаме и към всичко, свързано с нашия град. Ако се замислим обаче, срещу всеки голям минус на София можем да поставим по един плюс. Ето така.
12