По Московска


25 септември 2020 текст Виктор Топалов
Малко улици могат да послужат за визитна картичка на столичния град. Ако допрем ухо до старите фасади, все още чуваме звука на конски копита, шеговитите подвиквания на незнайни търговци и гласовете на някои от най-прочутите българи от миналото.


Точно такава улица е Московска. Тя води началото си от древни времена, но става особено важна през Освобождението. Тогава по нея пристига част от руската войска, за да обяви дългоочакваното събитие. В тяхна чест софиянци наричат улицата Московска, а малко по-късно е взето и решението за официалното ѝ преименуване. Така тръгва бляскавата ѝ история.


Потегляме от самото начало на Московска, която в миналото е започвала близо до площад Александър I, западно от Двореца. Заради местоположението си площадът е бил най-представителното място в града.

От него, в посока джамията Баня Баши, водела началото си и прочутата улица Търговска. На площада се кръстосвали и Малко Търново, Леге и Знеполска, както и булевард Цар Освободител. Днес площадът по нищо не прилича на версията си от миналото не само заради бомбардировките над столицата, но и заради разрушенията, съпътствали строежа на Ларгото. В началото на Московска, на ъгъла ѝ с Малко Търново (днес там е Държавна агенция Архиви), до 1882 се е издигала часовниковата кула на София, останала още от времето на Османската империя. Според легендата кулата е премахната от Общината заради жалби на търговци на часовници от близките чаршии, които се оплаквали, че никой не купува стоката им.


Продължаваме към номер 11, където днес ще се натъкнем на галерия с любопитно име. В миналото обаче тази сграда е била част от Двореца и е служела като увеселителен павилион за културни събития, включително изложби. Интересен факт е, че скоро след построяването на сградата в нейното подземие е поставено динамо за електрифициране на Двореца, заради което софиянци започнали да наричат павилиона "юзина", или на езика на нашето време – "електроцентрала".

Много легенди се носят и за дома на Московска 15. Най-прочутата е, че княз Фердинанд построил къщата за своя любовница, като в единия край на сградата поставил часовник, за да отброява минутите до срещата им от своя кабинет в Двореца. В действителност къщата е построена като офицерски клуб за руските военни, а след Съединението придобила функцията на офицерски клуб за българската войска до откриването на Военния клуб на Цар Освободител. В различни периоди от историята си сградата е приютявала и Народното събрание, и Военния музей.

Вече сме на номер 19. Зданието там може да ни впечатли не само с архитектура, но и с история. През 1929 Министерството на железниците и пощите се сдобива със сградата, принадлежала дотогава на Софийска банка. През 30-те вторият ѝ етаж приютява Родно радио, което пък през 1935 е наследено от Радио София.


Ако тръгнем по пътечката, която свързва Бенковски с градината зад Руската църква, ще видим, че е едно от малкото места в центъра, от което могат да се видят едновременно две планини – Стара планина на север и Витоша на юг.

Най-хубавата гледка към Александър Невски пък се открива от площада, чието име малцина знаят. Той е наречен на оперния певец Николай Гяуров, а идеята за преименуването му идва от неговата колежка и приятелка, чийто дом също се намира там – Гена Димитрова.

Стигаме до ъгъла с Раковски, където блести един от архитектурните шедьоври в столицата – палатата Св. София. И днес тя впечатлява със своята елегантност. Можем само да си представяме как е изглеждала в очите на софиянци през 1929, когато е била завършена. Много хора твърдят, че тя е първата жилищна кооперация в София, и макар това да не е така, тя е първата с такива размери. Говори се, че дори е предизвикала спор между архитекта и софийския митрополит. Последният не позволявал да се строи сграда, по-висока от храм-паметника. Местните пък се притеснявали, че ако сградата падне, ще разруши и техните къщи. В близост до палатата Св. София се намира и храмът, който дава името на града – базиликата Св. София. През 20-те години на миналия век тя е преустроена и възвръща оригиналния си вид от VI век. Легендата гласи, че на 4 януари 1878 пред храма е отслужен благодарствен молебен по случай Освобождението. Тъй като базиликата няма камбанария, камбаната е поставена на високо дърво пред входа ѝ и в продължение на дни е звъняла тържествено. Но така ли е било наистина? Съдейки по старите снимки, тогава пред храма няма дървета, а кестенът, който виждаме днес, е посаден години след Освобождението.

Прекосяваме 11-ти август, за да видим домовете на банкера Атанас Буров (на номер 41), наследниците на политика и банкер Иван Гешов – Евстати и Евлоги (45), а малко след това, на номер 49 е и домът на министър-председателя Никола Мушанов.

Озоваваме се пред входа на Ботаническата градина на Софийския университет, която краси двора на две важни за страната сгради. Днешният Факултет по фармация към Медицинския университет е старата сграда на Първа мъжка гимназия, а в сградата на Факултета по журналистика през 1888 всъщност е поставено началото на Университета с организирането на Висш педагогически курс.

Последният обект от нашата разходка е паметникът на Васил Левски. Той е открит през 1895 след дългогодишно набиране на средства. Мястото, на което е обесен Апостола, е на 10-15 метра встрани от паметника и именно там е започнал неговият строеж. Работата е прекратена задълго поради липса на средства обаче, а при възстановяването ѝ локацията на паметника е сменена, за да се впише той по-добре в градоустройствения план на София. В следващия брой се разхождаме по Оборище. 

Зад Бохемска София стои екип от млади хора, които обичат да се ровят в миналото на столицата. Факти, легенди и легендарни пешеходни обиколки из града са неговата сила. Споделят я с нас. Бохемска София и Програмата се хващат под ръка и тръгват на разходки из софийската история.

Бохемска София е на bohemskasofia.com и във фейсбук
https://www.facebook.com/bohemskasofia


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1081