Бохемска София: По Славянска


4 февруари 2021
Славянска беседа е мирна ограда,
за дружба сърдечна,
страстта тук немей.
Тук българин с сърбин и чех със словак,
хърватин с словенец и русин с поляк
по братски живей.
Беди ли, тъги ли сърце ти налягат,
ил` бури житейски душата ти стягат –
в Беседата, знай,
ще найдеш покой или в реч сладкодумна,
ил` в братския кръг в веселба многошумна,
тъга тук не трай…
(из "Из миналия живот на "Славянска беседа")



Това пише Алеко Константинов за Славянска беседа, дала името на улицата, по която ще се разходим днес.

По Славянска откриваме някои от запазените "скъпоценни камъни" от короната на Царска София. В самото начало на улицата, на ъгъла с Бенковски, се извисява красивата сграда на Търговско-индустриалната камара. Тя е по-строена през 1912 и носи почерка на трима архитекти, които заедно създават още две спиращи дъха здания – Софийската банка на ъгъла с Московска и Чиновническо-застрахователното дружество на ъгъла с Цар Освободител. Това са архитектите Димо Ничев, Георги Фингов и Никола Юруков.


На мястото на днешното Министерство на финансите в миналото се е издигал старият хотел Империал. На неговия партерен етаж в гостилница Средна гора среща са си правили Българановците. Те са най-веселата компания от началото на миналия век, а нейни членове са Елин Пелин, Александър Божинов, Сава Огнянов и други. Всички те били гощавани от домакина бай Георги, за когото написали следното стихотворение:

Дивний бае Георги,
хранителю наши!
Ти, който ни храниш
с люти паприкаши;
ти, свидетел вечен
на нашето бдене,
водено редовно
в твойто заведение,
където се носят
песни фирмилянски,
весели и тъжни,
и малко пиянски…



Преди да се преустрои напълно и да се превърне в модернистичен хотел през 30-те, Беседата била читалище и място за развлечения като кино и театър. Именно там Българановците поставят началото на своята съвместна работа покрай едноименното списание. През 1935 е построено и днешното здание, носещо същото име.

До Славянска беседа, на №5, се е намирал домът на предприемача Димитър Съселов, построен през 1907 от видния архитект Никола Лазаров. Тази "красавица" е послужила за декор на първия български филм Българан е галант, като пред нея през 1914 за пръв път в София е поставена камера за заснемане на игрална лента. Къщата е съборена през 2010.


След нея се намира една уникална жилищна кооперация. Неин архитект е Георги Овчаров, който е създател на сградите на Биологическия факултет и дома на Сирак Скитник на ул. Борова гора. Архитектът я проектира по най-добрия начин, защото вместо хонорар получава апартамент в нея. Сградата е пазена от две статуи на лъвчета, които въпреки окаяния си вид, и до днес гордо вардят портите на Овчаровия "замък".


След 6-и септември следват няколко посолства, но ние спираме вниманието си върху една от най-романтичните къщи в столицата – тази на №13. В нея е настанена Столичната библиотека след края на Втората световна война. През зимата на 1946 екипът на библиотеката се захваща с възстановяване на щетите от бомбардировките, нанесени върху сградата. Къщата не е удобна за работа, като дори при най-голямата жега отвън служителите, работещи в мазето, са принудени да ходят с кожуси! Въпреки трудностите Столичната библиотека се помещава в сградата цели 12 години.


В съседство, на №18, се намира една от най-старите запазени софийски къщи – тази на Йордан Джумалиев. Тя е строена през 80-те години на XIX век от един от малкото архитекти по това време – Петер Паул Бранг. Собственикът на къщата е заможен индустриалец, на когото отиват трите грифона, майсторски изобразени под балкона на дома му.


Домът на министър-председателя Теодор Теодоров се намира на отсрещния ъгъл. След бомбардировките е разрушен Юнион клуб, за който стана дума в миналия брой. Неговите елитни посетители пренесли срещите си в този аристократичен дом. Скоро след това сградата се превръща в стол, а дълго време е ползвана за Руски клуб, наричан Крим.


На път към бул. Васил Левски срещаме и елегантната сграда под №22, в която живее писателката Ана Каменова заедно със съпруга си – юриста Петко Стайнов. Техният дом се превръща в сборен пункт на членовете на артистичния кръг Златорог, в който вземат участие критикът Владимир Василев, писателите Николай Лилиев, Елисавета Багряна и други.


Преди да кажем "сбогом" на Славянска, можем да поседнем в двора на гробницата на княз Александър I Батенберг. Тук, сякаш откъснати от градския шум, можем да си спомним за живота и делото на първия български монарх след Освобождението.

От сцена за пиянски песни, през първата снимачна площадка в София, та чак до княжески гроб. Това е улица Славянска.

Зад Бохемска София стои екип от млади хора, които обичат да се ровят в миналото на столицата. Факти, легенди и легендарни пешеходни обиколки из града са тяхната сила. Споделят я с нас. Бохемска София и Програмата се хващат под ръка и тръгват на разходки из софийската история.


Бохемска София: По Иван Вазов

Статията е част от последния брой на Програмата, който може да четете и онлайн:  




 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098