Милен Митев: Най-голямото предизвикателство пред БНР е да продължим да създаваме емоционална връзка с аудиторията си

1 април 2022 текст Димитър Димитров
Милен Митев е млад, деен, идеен и енергичен човек, поел отговорностите на Генерален директор на Българското национално радио. Нашият екип отдавна попада сред най-заклетите почитатели на обществената медия и мисията ѝ, та логично потърсихме нейния ръководител за разговор. Кой е първият му съзнателен спомен от БНР, как ще изглежда дигиталният облик на радиото и докъде може да стигне то през следващите 20 години? Отговорите на тези и още вълнуващи въпроси откриваме в следващите редове.


Бихте ли се представили накратко?

Здравейте, казвам се Милен Митев, завършил съм Право в Софийски университетСвети Климент Охридски“. Съдбата ме доведе в полето на обществените медии през далечната 2009 година, когато започнах работа в Българското национално радио. Нещата се стекоха така, че малко повече от 10 години и няколко различни длъжности по-късно имам удоволствието да управлявам тази обществена медия. Това за мен е от една страна огромна чест, а от друга – огромна отговорност.

Дойдох на работа в радиото с конкурс през jobs.bg. По онова време това беше рядкост. Спомням си един от въпросите, които ме попитаха тогава: защо искам да работя в БНР. Отвърнах, че макар и да съм завършил Право, бих желал да се занимавам с нещо, свързано с музика. Радиото ми се струва като едно чудесно място, където тези неща се събират. Интервюиращите се посмяха малко на този отговор, но той беше самата истина.

Имате ли някакъв първи съзнателен спомен от БНР? Кое беше любимото Ви предаване като подрастващ?

Това е много труден въпрос. Един от най-ярките ми спомени от ранното ми детство е Хора, пътища, автомобили, което слушахме в колата по време на дълги пътувания. Давам си сметка, че хората от моето поколение и от тези преди мен сигурно имат доста повече сантименти, свързани с Българското национално радио, отколкото сегашните млади хора, тъй като медиите вече са много по-разтегливо понятие. Медийното съдържание се създава и се консумира по различни начини, а радиото се намира в съвсем друга конкурентна среда. Тази носталгична емоция, която някои от нас свързват с едно или друго предаване, е много по-трудно да се пресъздаде в днешно време. Едно от най-големите предизвикателства пред радиото и пред БНР конкретно е в настоящата среда да продължим да създаваме емоционална връзка със своята аудитория.

Кой според Вас е основният фундамент на тази емоционална връзка и на доверието, което обществената медия е изграждала с аудиторията си през всичките тези десетилетия?

Преди всичко това е качествената журналистика. Мисля, че нашите журналисти са доказали във времето, че вършат работата си добре, че умеят да влязат задълбочено в една тема, да предадат на аудиторията различни гледни точки и да я накарат да се замисли. Навярно това е създало атмосферата на доверие, която и до днес продължава да бъде един от основните активи на БНР.

Какъв тип съвременни медийни формати бихте искали да видите в Българското национално радио?

Преди всичко ми се иска да мислим за интернет и социалните мрежи не само като за продължение на ефира. Целим да създаваме продукти, предназначени изцяло за онлайн разпространение. Това биха могли да бъдат както видеоматериали, така и аудиоподкасти – по-динамични формати, които да се харесват на младата аудитория и въобще на по-широк кръг хора. Не мисля, че са възможни кой знае какви промени в областта на традиционното линейно излъчване. Ненапразно част от емблематичните предавания на програмите Хоризонт и Христо Ботев се излъчват от толкова години. Те вече са се доказали като формати и като полезност, та там като че ли няма толкова голямо поле за иновация. Разбира се, и при тях може да се мисли за търсене на път към по-младите, но основното поле за развитие като че ли е извън ефира. Трябва да разсъждаваме за дигиталното радиоприсъствие като за отделна медия, а не като за негово допълнение.

Що се отнася до дигитализация на радиото, какви са първите стъпки и потенциални предизвикателства в хода на процеса?

Дигитализацията може да се разглежда в два аспекта. Единият е дигитализиране на архивите ни, тъй като имаме огромно звуково богатство, събирано през годините. Някои материали могат да бъдат истински интересни за слушателите и то не само по носталгични причини. В звуковите ни архиви има много любопитни исторически данни, на които можем да вдъхнем живот. В момента имаме сайт, който периодично се обогатява с нови статии, свързани с тях. Около даден звуков материал се създава и текст, например относно различни събития в България или в София от началото на ХХ век. Може да става въпрос и за емблематични сгради, покрай които минаваме всеки ден, но не знаем за начина и момента, в който са били изградени.

Другият основен момент в дигитализацията е създаването на нови продукти, насочени към младата аудитория – по-динамични и с нови водещи, които да внесат допълнителен живот в нашите предавания.

Какво е най-ценното през вашата призма като човек, който е започнал работа тук преди вече 13 години? Какво е най-ценното на семейството от служители на обществената медия?

Може би усещането за принадлежност към една кауза. Освен, че общественото радио изпълнява определена мисия, която му е възложена със закон, то някак си успява да увлече хората да застанат зад него като зад кауза. Това, което правим, не е насочено към търсене на печалба или на пазарен дял на всяка цена. То има за цел преди всичко да даде някаква добавена стойност на българското общество като цяло. Макар и да звучи леко идеалистично, именно това мотивира голяма част от колегите да влагат повече ентусиазъм и повече усилия в това, което правят, въпреки че невинаги условията, които радиото може да им предложи, са най-добрите на пазара.

Съществува ли чуждестранен медиен формат, който бихте искали да видите реализиран в Българското национално радио?

Трудно ми е да дам за пример конкретен формат, но има много идеи, които бихме могли да вземем както от колегите си в Европа, така и от частни медии и от дигитални компании, тъй като в днешно време те също малко или много пресичат пътя си с нашата работа. Независимо дали изходната точка е традиционно радио и телевизия, или производство на техника, или някакви интернет услуги, накрая всички се конкурират за едно – вниманието на аудиторията. В този процес те започват да стават и създатели на съдържание, така че и от тях има какво да се вземе.

Предпочитам да не казвам нищо конкретно засега, тъй като планираме до края на тази година БНР да стартира изцяло нов интернет сайт и мобилни приложения. С тяхното започване ще можем да предложим и по-атрактивни услуги.

Къде виждате Българското национално радио след 20 години?

Навсякъде. Това трябва да направим, ако искаме да продължим да бъдем наистина опорен стълб на журналистиката в България, на музиката, изкуството и културата. Ако не сме навсякъде, рано или късно ще се загубим.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.