Наука за двойки

5 септември 2022 текст Дани Николова
26 юли 1895 е датата, на която една от най-известните и значими двойки в науката – Мари и Пиер Кюри, официално встъпват в брак. От тях тръгва нещо като традиция на семейства, печелили Нобелова награда. Разказваме за пет двойки, чиито истории препускат във времето: от Париж през осемнайсети век до лаборатория в Норвегия преди десетина години. Това са разкази за двама души, обединени от любов, но отдадени на науката.


Мари и Пиер Кюри

През 1894, след като Пиер Кюри прекарва повече от година, работейки в лабораторията си в Париж рамо до рамо със студентката Мария Склодовска, той решава да ѝ предложи брак. Отговорът на младата полякиня е рязък: не може да се омъжи, защото е твърдо решена да се завърне у дома във Варшава. По приумиците на съдбата обаче, както и заради предразсъдъците на епохата Краковският университет отказва академична длъжност на жена (която по-късно получава не една, а две Нобелови награди!). За да я убеди да се установи отново във Франция, след като кариерата ѝ в Полша изглежда обречена, Пиер Кюри ѝ изпраща писмо, в което подробно разказва за най-новото си проучване. Жаждата ѝ за знания връща Мари във френската столица, където започва докторската си дисертация върху урана – изследване, което, в сътрудничество с Пиер, ще доведе до откриването на радиоактивността през 1895. Същата година, през която двойката се жени във френския град Ско. Веднага след сватбата младоженците продължават изследванията си в помещение с лоша вентилация, без да са наясно с вредите, които продължителното им излагане на радиация носи. Саможертвата им се възнаграждава и през 1903 печелят Нобелова награда за физика заедно с Антоан Анри Бекерел, а Мари става първата жена, получила върховното отличие. По-късно, след като Мари остава сама (Пиер е прегазен от конски впряг), гранд дамата на науката получава и втора Нобелова награда, този път за химия.

Мари умира през 1934 от левкемия, най-вероятно заради радиацията, на която се е излагала целенасочено през целия си живот, посветен на научни изследвания.

Ирен и Фредерик Жолио-Кюри

Формулата „Кюри” се предава и на следващото поколение. Дъщерята Ирен Жолио-Кюри и съпругът ѝ Фредерик Жолио повтарят подвига на предците си 32 години по-късно, спечелвайки Нобелова награда за химия. След смъртта на баща си Ирен бива определена от Мари за негов заместник, който да запълни празнината, оставена от Пиер, и да се превърне в неин сътрудник. Когато Първата световна война избухва, Ирен е само на 17. Майка ѝ създава нещо като полеви радиологичен център на фронтовата линия, където поставя 60 преносими рентгенови апарата, известни като „малките Кюри“. Няколко месеца по-късно Мари назначава Ирен за основен отговорник на съоръжението. След края на войната вече опитната Ирен се омъжва за Фредерик Жолио, асистент на майка ѝ. Това никак не се харесва на Мари, която се опасява, че кандидат-съпругът е чисто и просто златотърсач. Опитва да разубеди дъщеря си и настоява за подписването на предбрачен договор, с който да му попречи да сложи ръка върху имотите на Ирен. Договор така и не е подписан, което вбесява Мари и години наред тя продължава да представя съпруга на дъщеря си като „мъжа, който се ожени за Ирен“. Въпреки това Фредерик безкрайно уважава тъща си, а тя от своя страна приема и адмирира съвместната научна работа на двойката, заради която през 1935 те получават и Нобелова награда за химия „за работата си по синтеза на нови радиоактивни елементи“.

Герти Тереза и Карл Фердинанд Кори

Герти Тереза Радниц е родена във време, в което възможностите на жените са били ограничени. Особено на жените, които са мечтаели да бъдат учени. Въпреки това тя успява да влезе в Медицинския факултет на Пражкия университет, където се запознава с бъдещия си съпруг и партньор в изследователската дейност Карл Фердинанд Кори. Двамата се женят веднага след дипломирането им през 1920 и само две години по-късно емигрират в Съединените щати. Напускането на Европа, разбита от Първата световна война, и пристигането в Института за ракови заболявания Розуел Парк в Бъфало, Ню Йорк, им позволява да специализират в конкретната област, от която се интересуват. През 1929 те представят пред света т.нар. цикъл на Кори, за който през 1947 печелят и Нобелова награда за медицина. Този цикъл описва механизма, чрез който производното на глюкозата вещество гликоген се превръща в източник на енергия в мускулната тъкан и след това се ресинтезира и съхранява в тялото. Това е ключов механизъм за разбиране как тялото управлява получаваната отвън енергия. Наградата на Шведската академия на науките, която Кори си поделят с аржентинския физиолог Бернардо Хусай, прави Герти третата жена след семейство Кюри, получила Нобелова награда.

Мей-Брит и Едвард Мосер

Минават почти 70 години и Нобеловата награда за медицина отново отива при двойка учени. Това са Мей-Брит и Едвард Мосер, които през 2014 заедно с Джон О‘Кийф получават Нобелова награда за откриването на „вътрешния GPS на мозъка“, който позволява ориентацията ни в пространството. С други думи, благодарение на тяхната работа ние сме в състояние да разберем системата, чрез която мозъкът ни уведомява къде сме, накъде отиваме и как съхраняваме информация, за да запомним същия път в бъдеще.

Семейство Мосер се запознават, докато учат Психология в университета в Осло. Двамата преработват изследване, проведено от О‘Кийф през 1971, с което са открити първите компоненти на вътрешната система за пространствена памет и ориентация. 30 години по-късно норвежката двойка открива още един друг ключов елемент: нервни клетки, които позволяват прецизното ни позициониране в пространството. След като получават наградата от Шведската академия на науките, двамата продължават карие-рата си в академичната област. Мей-Брит е професор по неврология и директор на Центъра за невронни изчисления в Норвежкия университет за наука и технологии в Трондхайм, а Едвар е доктор по неврофизиология и директор на Института за системна невронаука в същия град.

Антоан и Мари‑Ан Лавоазие

Първото голямо дуо на науката обаче се появява още през осемнайсети век, когато Нобеловите награди дори не съществуват. Това са Мари-Ан и нейният съпруг Антоан Лавоазие, „бащите” на съвременната химия. Семейство Лавоазие се венчава на 16 декември 1771. Двойката се възползва от зестрата на булката, тогава едва на 13, за да създаде добре оборудвана лаборатория, където да провежда изследванията си. В тази лаборатория е открита ключовата роля на кислорода при горенето и ред други съществени закономерности, в това число и съставът на водата. Въпреки че Мари-Ан често се споменава просто като съпругата на Лавоазие, в действителност тя играе важна роля в техните изследвания. Нейните познания по английски, латински и френски ѝ позволяват да превежда документи от съществена важност за провежданите от двойката експерименти. Научната им революция обаче е прекратена от политическа: Френската революция. През ноември 1793 Лавоазие е арестуван и обвинен в предателство заедно с бащата на Мари-Ан. Нейните опити да демонстрира важността на изследванията и откритията на Антоан са неефективни. На 8 май 1794, на 50-годишна възраст, Антоан е гилотиниран. Физикът Жозеф-Луи Лагранж заявява на следващия ден след обезглавяването на Лавоазие: „Отне им само миг, за да отрежат главата му, но Франция може да не произведе друга подобна дори и след век.“

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.