Асът и неговата Поля – любов в облаците

22 декември 2020 текст Михаела Самарджиева
През 1925 въздушните майстори у нас се броят на пръстите на едната ръка, а всичките професионални летци на България са не повече от 50. Представете си сега – вие сте в последния гимназиален клас, плитките ви са дебели като корабно въже, а във вас е влюбен не кой да е, а Петко Попганчев – асът.


Геният и луда глава на българската авиация, който управлява самолета си с лекотата, с която трупа пагони и изумени погледи както на генерали и командири от военновъздушните сили, така и на обикновени минувачи. Тези минувачи на 24 май 1932 виждат самолета му да прави завой на 180 градуса срещу течението на р. Янтра, да се издига гордо и после рязко да се спуска почти до кота нула, за да мине точно под овала на Стамболовия мост във Велико Търново. Представете си – това момче приземява точно този самолет в двора на училището ви, за да ви подари цветя. Хубаво е да си го представите, защото вие сте Поля – момичето с поглед, винаги устремен нагоре – към облаците и към него.

Летецът на Велика България
Малкият Петко Попганчев се ражда на 21 август 1905 в с. Сухиндол, Търновско. Фамилията на Петко не е никак случайна – той е внук на известния в селото поп Ганчо и племенник на пилота Пеньо Попкръстев. Именно вуйчо му Пеньо, който завършва в Германия и славно пилотира в цели три войни – Балканската, Междусъюзническата и Голямата война (Първата световна) е виновникът малкият Петко да заобича летенето. В гимназията Петко живее безплатно в мазето на същия този вуйчо, а за да може да се издържа, работи каквото му попадне: "Ходех келнер във вегетарианската гостилница срещу безплатна храна, бях келнер в Дома на изкуствата, а зимно време палех парното отопление на вуйчо си". Въпреки недоимъка момчето от Сухиндол не изоставя мечтата си да стане летец. Мечта, която много скоро ще му донесе изключителна слава. През 1925 Петко завършва Аеропланното училище, а през 1928 Военното училище в София. От 1930 е младши офицер на смесен орляк, а през 1935 е командирован в Германия. Именно там Попганчев получава авиоинженерска диплома и защитава пет летателни лиценза. Той е и първият български летец, получил официално неограниченото право да извършва публични пилотажни демонстрации. От 1940 Попганчев става началник на Изпитвателния институт на ДАР (Държавна аеропланна работилница) в Божурище, а през 1943 вече е началник на Държавната самолетна фабрика в Ловеч. През 1949 той е назначен в щаба на ВВС за инспектор по техника на пилотирането и теория на летенето, а всички единодушно признават, че Петко владее до съвършенство висшия пилотаж и е най-големият майстор по фигурно летене. Когато говорим за майсторство – нашето момче има редица рекорди, сред които е смайващото преминаване под овала на Стамболовия мост в Търново, висок 28 метра, за което се говори десетилетия наред. Смайващи са и неговите 127 свързани лупинга по време на полет от Карлово до Казанлък. Попганчев осъществява и гръбен полет в продължение на цели 33 минути, а между 1925 и 1927 той каца три пъти на своя глава със самолет в двора на Военното училище. Другото му популярно своеволие е прибирането на изтребител от Германия в България, когато Попганчев отклонява самолета от трасето му и полита над кралския дворец в Белград, където извършва акробатична демонстрация с множество фигури от висшия пилотаж. Това предизвиква дипломатически скандал, но очарованият югославски принц Павел великодушно отменя наказанието му. Тези абсолютни републикански рекорди и майсторски своеволия не струват нищо обаче пред това, което Петко прави около бурната 1940. Тогава сърцето му остава в облаците завинаги, но не заради любовта му към летенето. Причината е само една и тя носи красиво име – Поля.

Среща, по-висока от небе
В един пролетен ден, когато дворът на Ловешката девическа гимназия е пуст, защото всички прилежно слушат своите уроци в час, необичайно бучене започва да кара учениците да се озъртат. Към гимназията не приближава стара волга, нито голям камион. Към нея приближава истински самолет, който прави заход и каца в центъра на училището на метри от главния вход. Това кара всички ученици да напуснат скамейките си и да се струпат около лъскавата машина. От машината, разбира се, слиза Петко Попганчев, който носи не важно известие за директора на школото, а красиви бели цветя – букет за изгората на сърцето му – Поля. Поля е била едва на 10 години, когато Попганчев прелита под Стамболовия мост, но от малка е слушала легендите за този ненадминат ас. Първата среща между нея и Петко не е известна – известно е обаче, че той няколко пъти прелита и над нейната къща, за да ѝ хвърли поредния букет, а кацането му в двора на Ловешката гимназия и до днес остава историческо. Поля и Петко Попганчеви се женят и остават неразделни почти до края на дните си, а внуците им още си спомнят за легендарния си дядо и красивата си баба, която е била най-романтично ухажваната дама в Търново от самия ас на българската авиация. През 1959, когато е вече пенсионер, Петко става първият републикански шампион по висш пилотаж и фигурно летене, изпълнявайки рекордно бавно тоно (хоризонтално преобръщане през крило) в продължение на 41 секунди. Попганчев е и единственият носител на титлите Заслужил майстор на спорта по моторно летене и Пол Тисандие – най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване (ФАИ). Петко Попганчев лети безаварийно от 1925 до 1966 – на 123 типа самолети. Той работи като инструктор до 65-годишна възраст. Влюбен обаче продължава да е цял живот – в неговата Поля. Момичето с поглед, винаги устремен нагоре – към облаците и към него.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098