Отиваме на гости по време на соца и преди това



25 януари 2021 текст Михаела Самарджиева
В тези уютни и студени зимни дни – обуваме топли пантофи, сваляме палтото и удобно се настаняваме на дивана в хола, за да ви разкажем как се е ходело на гости в България през различните епохи.


Започваме от армеевата чорба, за да стигнем до домашния ликьор и "западното уиски". Добре дошли – обувките оставете във вестибюла!

Чорбаджията винаги сяда пръв
Преди Освобождението у нас гости по всички правила посрещат най-често чорбаджийските семейства, като в дома им влизат и турски наместници, за да обсъдят важните дела на селото. У най-видния чорбаджия, обикновено в неделя, се събират каймакаминът, попът, даскалът и други от големците на околията, а гостито в зависимост от повода протича в строго определен ред. Още предишния ден домашните на чорбаджията „претърсват“ целия дом. Дъсченият под се мие старателно със сапунена вода и се търка с четка, китениците и чергите се изтупват на двора и се мятат върху дървените перила на чардака, за да се напекат на слънце, а стопанката наръсва къщата със свежа вода, смесена с няколко капки от безценното розово масло, за да ухае добре. В деня на самото посещение чорбаджията лично посреща гостите, като ги въвежда в най-голямата стая, където миндерът е богато украсен с възглавници, а подовете са застлани от край до край с черги. В по-бедните домове, където подовете са „пръстени“ или глинени – преди застилането те се пръскат с вода, измитат се внимателно и след това се покриват. Не е прието да се вижда дори милиметър от „голия“ под – колкото по-богато е застлан той, толкова по-хубав и богат се смята домът на домакина. По турски табиет – на каймакамина и останалите гости първо се предлага кафе, което сервира или чорбаджийката или най-голямата дъщеря в семейството. Ако чорбаджията има няколко дъщери, особено красавици – с кожа бяла като мляко, очи черни-черешови и устни като напъпил гюл, – домакинът им намира повечко работа в кухнята, за да не се мяркат пред очите на гостите, които са предимно мъже. Младите моми се пазят като най-ценно съкровище и дори на неделните събирания бащата зорко следи с кого разговарят, към кого гледат и най-вече на кого раздават драгоценни усмивки, за да не опозорят семейството с леконравно поведение. След турското кафе, пушенето на тежък ориенталски тютюн и обсъждане на работи, забранени за женски уши, на паралията им се поднасят домашно червено вино, печена кокошка, изкусно омесени от жените погачи, а ако сезонът е зимен – задължително армеева чорба с наситнен праз в компанията на тънко нарязана сланина. Домакинът винаги разчупва хляба, като първото парче подава на най-видния си гост, а звучното мляскане, облизване и въздишки при хранене са знак, че гостите са доволни от поднесения обяд. На обяда останалите членове на семейството се хранят заедно с гостите, като след него – момите и чорбаджийката вдигат паниците и отново се оттеглят, за да оставят мъжете на сладки раздумки и втора доза турско кафе или чай. За десерт се поднасят най-често домашни сладка, локум или халва, а понякога – сладка баница, погача, намазана с мед и сушени плодове. На тръгване цялото семейство и домакинът уважително изпращат неделната делегация, която благославя дома и обещава скорошна визита.

Царска България и европейски похвати
Непосредствено след Освобождението у нас европейската мода много бързо навлиза в по-заможните семейства, особено в столицата, и те се увличат освен по дрехите "ала франга" и по посрещането на гости по виенски или френски тертип. Апартаментите в централната градска част вече са преобразени с тъмен вестибюл, просторен салон с дъбов паркет, с разположен централно виенски бюфет с кристални стъкла на витрините и кристално огледало. Към него често има витрина и контрабюфет. По-хубавите от тези бюфети са с дърворезби или интарзии и фурнири от скъпо дърво. Задължително в бюфета е нареден кристален сервиз или такъв от скъп виенски порцелан, като особено популярни са порцелановите изделия на Розентал, Лимож, Бавария, Епиаг, които в началото на XX век търговецът Немечек внася в България. През 20-те години всичко азиатско също е много модерно заради вълната от ар нуво, затова и сервизите с японски мотиви, които произвеждат Бавария или Кахла за европейския пазар се срещат почти във всеки по-заможен софийски дом. Налични са още "баварска маса" с тапицирани столове, изящни виенски масички, "сервизни масички" и, разбира се, стени, богато декорирани с фамилни маслени портрети в рамки със златен обков, гоблени или картини на известни майстори. Именно във времената след Освобождението нашите сънародници се научават на традицията на следобедния чай, на мъжките вечери в салона със скъпи напитки и пури в ръка и на следобедните соарета за дамите, в които те шият, бродират и най-вече разменят пикантни клюки от светския живот в столицата. Гостите се канят предимно следобед, защото в София вече започват да функционират първите по-изискани ресторанти, кабарета, а два пъти в годината се правят и грандиозни виенски балове, така че софиянци запазват вечерните си излизания за тези любопитни и нови места, където показват красивите си тоалети и се отдават на разточителни вечерни забави.

"И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так!"
Стигаме до любимия ни момент на соц годините у нас. През 60-те, 70-те и 80-те години в България сякаш всички имахме еднакви детски стаи, в хладилниците ни имаше почти едно и също, но и гостуванията ни си ги биваше. Говорим за класическо гостуване в панелен апартамент с коридор задължително, постлан с балатум през първите години на панелното строителство у нас, а по-късно реновиран с плочки или мокет. Мокет или персийски килими присъстват и в хола на софиянци до класическите масивни секции от магазин Явор и холова гарнитура, състояща се по традиция от диван, два фотьойла и две табуретки. Гарнитурата е покрита с изкуствен губер – най-често червен или зелен, ако е купен с връзки, – той е в нестандартния цвят "старо злато". По време на соца у нас традицията да се покрива всичко, за да не се замърси, надраска или счупи, вирее с пълна силна най-вече заради факта, че за тези вещи или се е чакало дълго, или някой е работил в Коми, за да си ги позволи, или просто са придобити по "втория начин" и е трябвало да се пазят грижливо. На масата в хола, както и върху телевизора, радиоприемника и секцията домакинята нарежда карета или покривки, плетени на една кука. Сервизът, който се вади само за гости, е най-често чешки кристал или внос от Съюза, като в него се отличават големите кристални пепелници и прозрачните кристални бутилки с кристална топка за запушалка. В бутилките, напомнящи гарафа, се наливат или "западни" уискита, нелегално донесени от някой фришоп, или класическа домашна ракия. Руските шоколади, бонбоните Тримонциум или Амфора също щедро се раздават, заедно с кафето за гостите, а по традиция следобед соц бабите ни се събират на домашен ликьор – предимно вишновка и бяло сладко, чиито специални подноси за сервиране някои пазят още от своите баби, заедно с лъжичника, а по-късно и с малките порцеланови чинийки. При идването на гости – сервирането и храненето става на холната маса, докато ежедневното хранене на семейството най-често е на кухненската, придружена от столове или кухненски ъгъл. На секцията в хола на видно място често присъстват и модерните по онова време роботи, направени от цигарени кутии, за най-голяма гордост от Боро или Камел. Гостуванията са продължителни, шумни и на доста места съпроводени с обилно количество песни и танци, а гостите остават докогато им сърце иска. Ако са от провинцията, дори пренощуват у домакините, което превръща следващите сутрини във второ гостуване с дълго пържене на филии, разточителни кафета и задължително по някой армаган за децата – най-често заветните 2 лева, които през 80-те са си цяло богатство.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098