Кемал Ататюрк и неговата българска роза – една невъзможна любов

29 януари 2021 текст Михаела Самарджиева
Истината е, че за тази любов е разказвано много. Тя е невъзможна, тайна и вечна. Точно такава, каквато голямата любов трябва да бъде.


За легендата и национална светиня на Турция – Мустафа Кемал Ататюрк, тази любов се случва като случайно убождане на една българска роза. Внезапно, красиво, но и болезнено. Убождане, което ще остави белег завинаги в сърцето на Ататюрк, а на неговата любима ще донесе вечно присъствие в историята с красивото ѝ име, стоящо редом до неговото. Само в историята обаче те могат да бъдат заедно.

Роза сред макове
Днес всичко в Турция е свързано с името на Ататюрк. Турски военен деец, политик, писател, основател на Република Турция и неин пръв председател на Парламента, министър-председател и президент. Ататюрк буквално извежда Турция от мрака на феодализма и успява да изгради модерна държава. Преди грандиозните си държавнически успехи обаче по време на впечатляващата си военна кариера, за около година след Балканските войни Кемал е военен аташе в София. Той пристига в столицата в един мъглив ноемврийски ден на 1913. Само на 32 години, Кемал изглежда ослепително – висок, снажен, рус и синеоок, той прави впечатление веднага където и да се появи, а маниерите му и изправената му стойка издават непоколебима решителност и характер, който по-късно ще го превърне в най-знаменития турски държавник. Френски списания дори го определят като един от най-чаровните и елегантни мъже в световната дипломация. Само няколко седмици след престоя си в София Кемал се мести в новия хотел Сплендид, който се намира зад Централната градска баня. Именно в близост до него е и казиното, което младият Ататюрк често обича да посещава, обичайно обграден с прилежащата му свита от военни, генерали, дипломати и турски приятели. Една от вечерите в казиното се оказва съдбовна за бъдещия турски президент. Едва 21-годишната, красива като цвете дъщеря на генерал Стилиян Ковачев току-що се е върнала от Швейцария и е решила да опознае нощния живот на столицата. Тя се оказва в казиното заедно с Ататюрк, маса до маса, а той остава поразен от хубостта на българското момиче. Димитрина Ковачева, която чуждите кореспонденти наричат "българската роза" се представя на Мустафа с дързък и смел поглед – устремен право в очите на Кемал. Двамата мигновено усещат привличане помежду си, а сближаването им не закъснява. Сближаване, за което цяла София, а години по-късно и всички турски историци ще говорят дълго.

В танца аз ти казах всичко
Димитрина Ковачева често изнася дарителски концерти пред висшето общество и Мустафа Кемал, който обожава класиката, не пропуска да я слуша. В навечерието на грандиозния новогодишен бал в столицата той поръчва специално от музей в Истанбул да му донесат красива и богато извезана униформа на турски еничар, с която да присъства на тържеството. В целия си блясък Ататюрк се появява на бала и кани своята Димитрина на танц. Множеството сякаш се отдръпва, за да се наслади на тази неземно красива двойка, а тяхната любов, носеща се в синхрон с музиката на магичния танц и пред очите на почти цялата софийска бохема – официално започва. Двамата често се разхождат в Борисовата градина, карат кънки на езерото Ариана, правят си излети до Боянския водопад, а всички говорят как скоро младият военен аташе ще се ожени за красивата генералска дъщеря. Това обаче не се случва. Кемал иска официално ръката на Димитрина от генерал Стилиян Ковачев, но той отказва. Решил, че крехката му дъщеря няма да се справи с условностите на турските порядки и религия, генерал Ковачев изпраща Ататюрк огорчен от дома си. Двамата с Димитрина продължават тайните си срещи, но през 1915 година Ататюрк, вече подполковник, получава заповед да се върне в Истанбул заради началото на Първата световна война. На 29 октомври 1914 година Турция се включва във войната на страната на Германия и Австро-Унгария, а Кемал следва дълга си и заминава за родината. Мисълта за Димитрина обаче не дава покой на сърцето му и той повторно иска ръката ѝ. Отговорът е същият – категорично не.

Твоята снимка пазя
По волята на баща си Димитрина се сгодява за инженер от Русе, а по-късно се омъжва за заможния адвокат Деян Деянов, който след време става депутат. От него тя има три деца, като след 9 септември 1944 двамата са интернирани в Делиормана, а имуществото им е конфискувано. Димитрина никога не забравя Мустафа Кемал – тя следи събитията в Турция, изрязва съобщения за него и ги пази в тетрадка. Начело на турската държава Кемал няколко пъти посещава България, но никога не иска лична среща с нея. Въпреки съображенията си през целия си живот Ататюрк се интересува дискретно от съдбата ѝ. Позволява си веднъж да ѝ изпрати романа Чучулигата на турския класик Решат Нури в оригинал с молба да го издаде у нас. Димитрина наема преводач и вестник Зора помества романа. При едно от гостуванията си в Турция писателката ни Елисавета Багряна разказва как танцува лично с Ататюрк. Единственото, което той я пита при този единствен танц, гледайки я право в очите, е: "Оставих сърцето си в България. Кажете ми как сега живее Мити?". Ататюрк нарича Димитрина Мити до края на дните си, а всеки път когато чуе българска музика или реч, очите му се пълнят със спомени. Ататюрк обявява джамията Св. София за музей и нарежда проучване на православните фрески в храма, замазани с глина при превземането на Константинопол. Кемал прави още редица жестове към българския народ и култура, като само малцина от обкръжението му знаят, че голямата му любов към България всъщност е любовта му към сърцето на една българска роза. Димитрина Ковачева умира от рак на стомаха на 80 години, на 9 август 1966 година, а миг преди да издъхне, отваря очи и казва: "Сънувах Кемал...". Блузата, с която българката танцува с Мустафа на паметния бал, близките ѝ предават в музея на Ататюрк в Анкара. Легендарният турски държавник си отива от този свят едва на 57 години, на 10 ноември 1938 година от чернодробна цироза, като сред личните му вещи е открита една единствена снимка – на Димитрина Ковачева. Българското цвете, останало завинаги в неговото сърце.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098