Живата планета умира, а бъдещето ѝ е в наши ръце

Живата планета умира, а бъдещето ѝ е в наши ръце


19 октомври 2022 текст Анастасия Стоева

Природата бие тревога: двата есенциални за просъществуването на човечеството компонента, биоразнообразието и климатичните промени, са в критично състояние. Сама по себе си тази новина не е изненадваща, а комплексните предпоставки са добре познати – от бракониерството и незаконния дърводобив до замърсяването и свръхексплоатацията на Земята. При все това милиарди хора и половината от световната икономика са пряко зависими от опазването на околната среда.




Ясно е и че няма едно единствено решение на проблема, нито пък обобщен злосторен образ, когото да посочим с пръст в обвинение. За да разберем по-добре как можем да помогнем и да подсигурим доброто бъдеще  – не само на идните поколения, но и своето собствено, – обаче е нужно да вникнем в значението на връзката между човешката намеса и състоянието на природата.

За по-малко от един човешки живот сме загубили 69% от от популациите на диви животни. Това сочи докладът на WWF Жива планета, който излиза на всеки две години с данни за актуалното състояние и рисковете пред природните екосистеми в глобален мащаб. Резултатите са меко казано притеснителни – този рязък спад се случва само в рамките на 52 години, а най-поразителни са резултатите в тропическите райони на Латинска Америка и Карибския басейн с цели 94% понижение. Тези данни са още по-впечатляващи, като вземем предвид, че горепосочените географски райони са сред най-богатите на биоразнообразие в света.

Под най-голям натиск са сладководните видове, намалели повече от всяка друга група – с 83% спрямо 1970 година. Тук водеща роля има поставянето на прегради пред маршрутите на мигриращите видове риби. Амазонските речни делфини например днес са с 2/3 по-малко за последните 2 десетилетия. Стряскащи са и цифрите, касаещи източната равнинна горила, чиято популация е спаднала с 80% за четвърт век. Подобно е и положението с австралийските морски лъвове, които измират прогресивно от 1977 година насам.

Това издание на Жива планета представя най-обширния обем от актуални данни и най-разбираемия анализ на глобалното състояние на природата. Не ни трябва специализирана литература или подробни проучвания, за да се уверим в инстинността му – промените в климата са напълно осезаеми за всекиго, макар и най-засегнати да са финансово ощетените региони и маргинализираните общности. По всичко личи, че се нуждаем от спешна реакция за възстановяването на разрушените екосистеми и разклатения баланс на биоразнообразието, при това в световен план. Това би означавало цялостна трансформация на взаимовръзката между обществото и околната среда, от индивидуалните ни ежедневни избори на храна, облекло, козметика и т.н. до драстично преосмисляне на глобално ниво, най-вече в хранителния и финансовия сектор, както и на политическите стратегии, касаещи екологията и устойчивата икономика. Въпреки че проблемът изглежда по-голям от нас, самите ние също можем да помогнем, като се включим в кампаниите на WWF, посветени на опазването на застрашените видове и местности.

Свикнали сме да мислим за застрашените екосистеми като проблем, който не ни касае пряко, още повече, когато се говори за далечни краища на света, тропически гори и екзотични локации. Истината обаче е не по-различна и на родна земя, както предупреждава първото по рода си проучване за мащаба на закононарушенията срещу дивата природа в България, изготвено от WWF по официална информация от ресорните институции. Между 2016 и 2022 година у нас са регистрирани 2818 пострадали диви животни. Повечето от тях са птици (2089), следвани от 307 бозайници и 244 влечуги. Бракониерството на диви кози се превръща в заплаха за опазването на вида, а хиляди птици стават жертва на човешка намеса.

Има данни и за убити екземпляри от защитени видове, по-специално кафявата мечка. Индивидите постепенно променят териториалния си обхват заради негативното човешко влияние, но същевременно потенциалът за конфликт с хората нараства. Една от основните причини е неправилното изхвърляне на отпадъци в селата. Хранителните остатъци привличат мечките опасно близо до населените места, което довежда до класифицирането на животните като проблемни, а оттам се увеличава и рискът от сблъсъци с жителите.

Очевидно 200 милиона години не са гаранция, че един вид може да просъществува още толкова. На тази мисъл ни навежда съдбата на есетрите, които днес са изправени пред редица заплахи като бракониерството и изграждането на язовири, диги и водноелектрически централи, блокиращи миграционните им маршрути. Незаконният риболов и търговия не са единственият риск за хайвера на есетрите. Добивът на пясък и чакъл от речното корито води до унищожаване на подходящите места за хвърляне на хайвер. Всички тези фактори в дългосрочен план могат да доведат до изчезването на последните размножаващи се в естествена среда есетрови популации в Европа.

Положението обаче не е толкова безнадеждно: за да опази дома на дивите животни у нас, WWF стартира кампанията си Общ дом. Общо бъдеще. с цел да спомогне за изграждането на хармония между хората и природните обитатели. Срещу еднократно или месечно дарение можем да станем закрилници на дивите животни, а с получените средства екипите на WWF садят дървета, спасяват мечки в беда, борят се с бракониерството, правят обстойни проучвания и създават защитени територии за опазване на есетрите и други застрашени видове в страната. Повече за кампанията научаваме тук.



 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.