Изкуството на Кристо и Жан-Клод – мост между световете

13 септември 2021 текст и снимки Анастасия Стоева
Увлечени в ежедневието си, често се налага нещо да ни напомни за необикновеното в света. Това до голяма степен е ролята на монументалното съвременно изкуство – изчиства детайлите, вкарва нови на тяхно място, внася причудливи обекти сред иначе обикновения пейзаж на градското пространство или сред природата.


Такива творци са Кристо и Жан-Клод. Те обичат да си играят с неочакваното – внезапен ярък цвят сред синята едноцветност на морето, изненадваща текстура на мястото на познат архитектурен паметник. Двамата заедно градят магия и днес, една година след смъртта на художника от български произход, имаме възможност да се докоснем до нея в изложбата Кристо и Жан-Клод. Живот=Творби=Проекти в Софийска градска художествена галерия. Там фотографиите на Волфганг Фолц се превръщат в прозорци към вътрешния творчески свят на артистичната двойка и изпъстрят пространството на галерията.

Ако започнем отляво надясно, правим пълен кръг в този свят – от жълтите чадъри, разположени от Кристо и Жан-Клод в САЩ, до сините чадъри в Япония. Този своеобразен мост между двете страни на земното кълбо ни напомня за творческия път на художниците, изпълнен с препятствия и трудности. От информационната стена във втората зала научаваме, че години наред те са мечтаели да реализират проект, който да свързва Изтока със Запада, Япония със САЩ. Обединителният характер и универсалният език на изкуството ни оставят без съмнение, че един артист трябва до голяма степен да бъде и мечтател, да говори чрез цвят и движение, форма и посока. Точно такива артисти са Кристо и Жан-Клод и сме благодарни, че са били надарени с нужната упоритост да продължават отново и отново да посяват семената на креативността си в негостоприемната почва на един твърде практичен и рационален век.

Истински ценен в тази експозиция е погледът в тяхното ателие. От миниатюрността на върха на току-що наострения молив до монументалността на крайния резултат виждаме, че произведенията на Кристо и Жан-Клод са преди всичко процес. Точно това прави изкуството им специално – за разлика от картините, които виждаме директно завършени в галерията или музея, тук част от творението е самият акт на сътворяване. Можем само да си представим какво изживяване би било да бъдем свидетели на опаковането на Райхстага, например, но Живот=Творби=Проекти ни доближава до това чувство. Когато разглеждаме снимките на художниците, надвесени над лист хартия, се чувстваме част от развитието на проектите им и сякаш виждаме пред очите си как порастват и се превръщат в реалност.

Усещаме това най-силно в тъмнината на малката зала в дъното, където се прожектира филм от Тревър Туийтън. Там намираме Кристо в своето ателие, потънал в работа. Действа методично, в пълна тишина, изпълнена само с шепненето на нажежените прожектори, които осветяват фотографиите, изложени около нас. За момент зърваме снимка на Жан-Клод, закачена на стената – двамата художници са родени на един и същи ден и по някакъв специален начин остават свързани завинаги. От драски с молив, впоследствие превърнали се в педантично начертано скеле на бъдещата творба, разбираме какво се готви. Произведението, на което е посветена изложбата – опаковането на Триумфалната арка.

Червени песъчинки се посипват, докато Кристо остри внимателно молива си. След малко гънките на платнището излизат изпод въглена му като бръчки върху кожа на старец. Изведнъж свежо, изненадващо синьо вкарва ново измерение в обема и не след дълго виждаме как опакованата Триумфална арка прескача от ума на художника върху листа. Разбираме, че макар да не е имал възможност да види проекта си готов приживе, той е бил също така жив във въображението му, както ще бъде пред очите на парижани този септември.

Докато Кристо подписва готовия колаж, червеният молив прокървява с есенцията на гения.

Вдъхновени се връщаме обратно в светлината на по-големите зали. Какво е това, което ни тласка да продължаваме да творим, независимо от всички, които се опитват да загасят огъня ни? Пример за това е Опакованите алеи – проект, който Кристо и Жан-Клод се опитват да изпълнят в продължение на почти цяло десетилетие, въпреки че срещат отказ отново и отново. Самата идея за опаковането на Триумфалната арка стои в режим на изчакване цели 56 години. Това се превръща в тенденция за инсталациите на двойката и често се налага да правят компромиси с местоположението им, за да се съобразят с местния политически климат. Тези компромиси обаче със сигурност остават невидими и всяка от творбите им изглежда съвсем на място – не просто допълнение към пейзажа, а акцент, от който не сме знаели, че се нуждаем.

Това, което ни завладява на пръв поглед, със сигурност е причудливостта на тези произведения. Дали ще е розовият плат, обграждащ островите във Флорида, или цветните варели, съставящи монументалната скулптура Мастаба, това са обекти, чиято същност не можем да определим с точност и които нямат аналог. Ако се вгледаме по-дълбоко обаче, откриваме социален и философски контекст в изкуството на Кристо и Жан-Клод. Тази многоизмерност ни предлага различни нива на интерпретация и внася допълнително вълнение в разгадаването на света на тези изключителни артисти.

Изложбата Кристо и Жан-Клод. Живот=Творби=Проекти е достъпна до 7 ноември.



 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.