Изгубени под водата. Истории от потопени села

9 ноември 2022 текст Анастасия Стоева
Лениви облаци се оглеждат в гладката повърхност на язовира. Оглозгани от водата камъни почиват на брега, тук-таме се мержелее по някоя попова лъжичка, която забързано изчезва сред пъстрите отражения на избуялата наоколо природа. Но какво се крие под водната шир? Какви тайни пазят дълбините? Проектът Изгубени под водата. Истории от потопени села е двуезична уеб изложба, която разказва малко известни истории за изчезнали български села, потопени при изгражадането на язовири.




Рядко се споменава, че на дъното на язовир Копринка, например, лежи цял тракийски град. Севтополис е бил столица на Одриското царство от 320 година пр. Хр., ала след изследване и фотографиране на разкопките е разпоредено строежът на язовира да продължи и тракийските останки потъват в забрава. За жалост подобна съдба не сполита единствено артефакти от древността - в периода от началото на 50-те до средата на 80-те години в България тече интензивен строеж на язовири и жителите на над 40 села в цялата страна са насилствено изселени. Руините на някога кипелите от живот улици остават на дъното. Макар че подобно историческо събитие изглежда незначително като мащаб, то бележи завинаги поколения хора и оставя дълбок отпечатък в колективната им памет.


Сестрите Ралица и Стела Каменови са наследници на Станко Тодоров, жител на вече несъществуващото село Живовци. Това е едно от двете заличени села по време на строежа на язовир Огоста. Съдбата на дядото на Ралица и Стела подпалва в тях интерес към неразказаното минало на унищожените селища. Така се появява инициативата Изгубени под водата, първоначално под формата на страница в Instagram, а днес вече и уебсайт, който съхранява спомена за потопените места - техните празници, музиката, обичаите, историите на хората, живели там.



Процесът на работа на създателките на проекта се основава върху задълбочено историческо изследване, проучване на архивни материали, фотографии, карти и хроники, както и върху лични истории и литературни творби, посветени на потопените села. След подробно разучаване на наличните документи, Ралица и Стела се отправят към язовирите в търсене на артефакти от някогашния живот. Записват аудио и видео, разговарят с потомци на някогашните жители и заснемат останките, до които успяват да достигнат. Крайният резултат е историческо-художествено представяне на наученото под формата на колажи и текстове чрез дигитални и аналогови техники.

Потопени градове има в цял свят, а за много от българските потопени селища не се говори често. Най-популярните подобни обекти са полупотопената църква в яз. Жребчево, любимо място на фотографи и туристи, както и селата Живовци и Калиманица, съхранени в творчеството на Йордан Радичков и популяризирани във филма на Христо Христов Последно лято.

Споменът за с. Горни Пасарел, изчезнало под язовир Искър, пък откриваме в стиховете на Василка Златева Захова. От селото днес е запазен единствено манастирът Св. Пророк Илия, където всяка година през лятото се събират горнопасарелци и техните потомци в памет на живота, атмосферата и обичаите на родното си място повече от 60 години след неговото заличаване. Сред другите потопени населени места са село Калково, село Шишманово, село Жребчево, село Запалня и много други.


Ралица и Стела Каменови създават колажите си със снимки от личния си архив, както и с фотографии, изпратени от други наследници на залетите от язовирите села. Продължават да събират истории от бивши жители на унищожените селища и техните потомци и канят всеки, който има какво да сподели, да изпрати своята история на имейл podvodata@gmail.com.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.