Робърт де Ниро, Томи Лий Джоунс и Морган Фрийман са три причини да си купим билет, без да ни интересува нищо повече за филма, и явно точно това е маркетинг стратегията на Убийство за Оскар, защото освен впечатляващ състав и факта, че е римейк на осемдесетарско заглавие, продукцията няма много друго с какво да се похвали.


На пръв поглед сюжетът е златна мина за силна екшън-комедия: след поредното им второразрядно кино фиаско двойка алчни холивудски продуценти (де Ниро и Браф) от 70-те се оказват затънали до ушите в мафиотски дълг. Предупредени за последно от от самия бос (Фрийман), че ако не се разплатят навреме, ще заспят вечния си сън при рибите, те избягват патовата ситуация с план, съшит изцяло от бели конци. Схемата включва наемането на бивше уестърн величие със самоубийствени наклонности (Томи Лий Джоунс) и "случайното" му усмъртяване на снимачната площадка, което ще доведе до осребряването на дебела застраховка живот. Дотук добре, само че за филм, разказващ с насмешка за правенето на кино, Убийство за Оскар не разгръща дори наполовина сатиричния си потенциал, а се измъква с предвидими смешки и слапстик моменти, които, да си кажем честно, вече сме виждали и преди.