Наръчник на оптимиста

Наръчник на оптимиста


Оригинално заглавие: Silver Linings Playbook
Език: английски
Превод: с български субтитри
Жанр: драма, комедия, романтичен
САЩ, 2012, 122’
Режисьор: Дейвид О’Ръсел
С: Дженифър Лорънс, Брадли Купър, Робърт Де Ниро, Джаки Уивър, Крис Такър, Анупам Кер, Джулия Стайлс
Практиките на позитивното мислене напоследък са подложени на толкова сериозно обществено недоверие, че едва ли не психолози ги заклеймяват за зловредни. Всичко с мярка е позволено, смятаме ние, но мярката не е силната черта на Пат, героя на Брадли Купър в Наръчник на оптимиста. Почти захаросаното заглавие на последния филм на Дейвид О’Ръсел (Боецът) тихомълком си проби път към наградите на Академията, което, ако не друго, показва, че американците наистина вярват в силата на позитивизма. Оставяме ви да прецените.


О’Ръсел създава своите супергерои бавно. Не просто обикновени, но дори и леко сбъркани момичета и момчета, които изведнъж се превръщат в ролеви модели. Доколко е искал да бъде сериозен в Наръчник на оптимиста не можем да знаем, но посланието е предадено тънко и деликатно, без сериозни нравоучения. Обичайно работещата практика на адаптирания сценарий и тук се оказва печеливша (историята е по романа на Матю Куик). Наглед симпатичен ромком, но по-скоро с психологически краски. Пат Солитано е прясно освободен от психиатрична клиника, а за нас още в първите кадри става ясно, че изобщо, ама изобщо не е излекувал проблема си. След като пребива любовника на жена си, сега, осем месеца по-късно, решава, че ще поправи нещата и непременно ще я завоюва отново с натежало от несподелена любов сърце и доста олекнало и заякнало тяло. Брадли Купър трудно може да не бъде асоцииран с Последният ергенски запой, но пък играе симпатичен бивш с биполярно разстройство. Изненадите обаче са две – първата е младата надежда на киното Дженифър Лорънс (Игрите на глада), тук – Тифани, жена със сходна биография от медикаменти, само че поради сексуално невъздържание. Лорънс някак успява да внесе зрялост и дори известна тъга в героинята си. Другата изненада е Де Ниро, който излиза от удобния образ на смешен фамилен деспот, в който се беше превъплътил напоследък. Тук той е Пат старши – отново глава на семейство, но с обсесивно-компулсивно разстройство, за което не се говори директно, но което очевидно е “предал” на сина си.
Лесно можете да разберете завръзката във филма, важното е да отворите очи за детайлите. Ще видите велики американски литературни класики, яростно захвърлени или вербално поругани с намек да не се вярва сляпо във всичко, което четем. Ще видите и че отношението към ментално болните го има и там – има ги изолацията, осъждането, отчуждението и затварянето на очите. Всичко това под “крилото” на Орлите на Филаделфия, откровена препратка към величието на САЩ. Оптимистът от заглавието в крайна сметка надделява, поне във филма, но дали ще оцелее в живия живот, остава “месо” за психолозите


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.