Представяме си как създателите на този филм са имали доброто желание да направят вълнуваща и забавна версия на историята за направеното от парче дърво момче, което мечтае да стане истински човек, но за съжаление единственото, което са постигнали с плоските персонажи, неуместните попкултурни задевки и по-дървения от облицовката на самия Пинокио диалог, е да накарат зрителите единодушно да се запитат: кому е нужно всичко това?


В този прочит героят на Карло Колоди бленува независимост и приключения още от мига на издялкването си и бързо ги открива в пътуващ цирк, където научава още и що е това несподелена любов. Междувременно атракционът се оказва параван на шайка крадци, а нехаещият влюбен се превръща в изкупителна жертва за злодеянията им. За останалото се досещате, но в случай че все още ви е останало желание да гледате екранизация на Пинокио тази година, потърпете до септември, когато излиза игрално-анимационната версия на Робърт Земекис, или още по-добре до декември – за мрачния стоп-моушън мюзикъл на Гийермо дел Торо.