Снабден с необходимия (и отлично прецизиран) минимум препратки към класиката на Тони Скот, новият филм не крие желанието си да предизвика носталгия, но едновременно с това успява да се освободи от наследственото клише „попкултурна икона“ и да даде на своя главен герой малко повече дълбочина от плакат в момичешка стая. Няколко десетилетия след подвизите си в най-елитната американска школа за военни летци Пийт „Маверик“ Мичъл се е придвижил до ранг капитан, без да загуби грам от своя момчешки чар (Том Круз 100 процента дължи външния си вид на някакъв фаустовски договор) или репутацията си на най-безразсъден сред асовете. Именно тя го изпраща обратно в залата на кадетите, където е „наказан“ да обучава младите пилотски надежди, а не след дълго – и да ги поведе на поредната опровергаваща законите на гравитацията мисия срещу неизвестен смъртен враг. Разбира се, и тук имаме междуличностен конфликт (синът на трагично загиналия Гуус логично не е доволен от участието на Маверик в ненавременната кончина на баща му), борба с призраците от миналото и нов любовен интерес, но онова, което продължава да спира дъха толкова години по-късно, отново е шеметната смяна на ракурси от сцените във въздуха, заснети в реално време от вътрешността на истински пилотски кабини.