Дявол да го вземе, трябва да бъдете добри



5 ноември 2020 текст Дани Николова снимка Адриана Янкулова
Чували сме да казват, че великото изкуство е винаги тъжно. Сигурно е така, защото разтърсва по-силно и се загнездва по-надълбоко в съзнанието.


Доза щастие, българският филм, режисиран от Яна Титова (разказващ личната история на журналиста Весела Тотева и нейната борба с наркозависимостта), е точно такъв пример за разтърсващо изкуство. Дозата щастие обаче се превръща и в доза геройство, когато самата Весела, дъщеря ѝ Валентина Каролева и други ангажирани с филма сърцати хора започват целенасочено да помагат на потъналите в мътните води на зависимостите чрез фондацията От другата страна, основана от Весела още през 2017. Сега основна движеща сила на фондацията е Валентина, която потърсихме за бърз, откровен и съдържателен разговор на тема, най-общо казано: дявол да го вземе, трябва да бъдем добри.

Къде те намираме в момента?
В апартамента ми в Лондон. Тъкмо се прибрах от България. Последните месеци обръщам най-голямо внимание на фондацията и събитията около нея, но междувременно имах и няколко кастинга. Не съм оставила на заден план работата си като актриса. Докато съм в Лондон обаче, усилено се занимавам със сайта на фондацията. Търся начини, чрез които да разпространяваме информация по страшната тема за зависимостите. "Днес моят собствен наследник, извършва геройски бели, не съм се изгубил безследно, щом той ме повтаря, нали?" е стих от саундтрака към Войната на таралежите. В твоя случай геройските бели са геройски дела... С мама много обичахме Войната на таралежите. Честно казано, тя не мислеше, че това, което прави, е геройство, но аз лично я наричам „модерният герой на нашето време“ и смятам, че наистина е смелост да се изправиш и без свян да говориш за проблемите си. Щастлива съм, че наследих геройските ѝ дела и силно се надявам да успеем да постигнем всички нейни мечти. Тя обичаше да казва: "Дори и само на един човек да помогнем, значи всичко си е струвало".

Какво постигнахте до момента?
Последната година се развива доста вълнуващо. Въпреки пандемията успяваме и продължаваме да развиваме фондацията и да достигаме до младите. Обиколихме доста градове, където с помощта на общините, доброволци и учители организирахме прожекции на Доза щастие, последвани от дискусии. Съмишленици на фондацията са две изключителни дами, които всеки път пътуват с нас, за да дадат компетентното си професионално мнение. Това са Светла Иванова – специалист по зависимости с личен опит по темата, и Марина Попова – психолог. Успяхме да направим и сайта, който в момента развивам, а най-страхотното нещо е заснемането на четирите видеа, чрез които да насочим вниманието към проблема.

Към кого се обръщат видеата?
За мен беше много важно да са адресирани към всички: деца, родители и учители. В тях ще видите случка, разгледана през погледа на трима от членовете на едно семейство. Идеята е да покажем през какво преминават и гледните им точки, а в последното видео разглеждаме какво можеше да бъде, ако всичко беше малко по-различно и всеки от тях действаше с повече внимание към другите… Вярвам и се надявам тези видеа да ни накарат да искаме да сме по-информирани, да търсим начини да говорим за проблемите и да споделяме… Също се надявам, след като ги изгледаме, да започнем да се разбираме, да се слушаме и да се подкрепяме.

Какво те порази най-силно, откакто се занимаваш с мисията на фондацията?
Поразена бях от самото начало (откакто мама започна да обикаля училищата) от това, че наркотиците вече не са нещо трудно за намиране, а напротив. Дилърите често са самите деца. Толкова леснодостъпно е всичко. След последната година, в която се срещам с млади хора, за да дискутираме именно този проблем, се изненадах и от факта, че немалко деца идват при нас и ни питат как да помогнат на родителите си, защото имат съмнения, че те са зависими. Въпреки всичко съм по-скоро вдъхновена от тези срещи, защото виждам, че има смисъл. Макар и да е малка, виждам промяна в хората, след като приключим диксусиите, така че силно се надявам да продължим с тези срещи и да успеем да достигнем до всеки град в България.

Какви въпроси задават младите по време на дискусиите?
В началото се притесняват, но аз винаги разчупвам леда, като им казвам, че могат да питат и неща от снимачния процес. Много често се задават въпроси от сорта на: коя е била най-трудната ми сцена, как сме заснели сцените с иглите и т.н., и оттам като че ли всички се отпускаме и те задават и по-важни и трудни въпроси. Много често малка групичка остава и иска да зададе по-лични въпроси и да поговори с нас. След такива моменти си тръгваме замислени, защото разбираме, че влияем, че някак помагаме.

Най-добрата и най-лошата страна на работата ти във фондацията?
Най-лошата е, че мечтая мащабно. Имам много идеи как да достигнем до повече хора, но те са трудни и скъпи за осъществяване. Но човек никога не знае, може и да се случат. Наскоро ми казаха, че точно така се мечтае, затова не се отказвам. Най-добрата страна на цялата инициатива пък е срещата ни с тези млади хора, които искат да знаят повече и които си тръгват емоционално заредени след дискусиите.

Понеже говорим за зависимости, какво в съвременното ни общество ти се струва прекалено и кое – твърде малко?
Прекалено много телефони и всякакви социални мрежи и прекалено малко време, прекарано в истински разговор.

Последното, което те впечатли?
Впечатлявам се от добротата, особено от тази, показана от абсолютно непознат, който с нищо не ти е длъжен. Вчера например ми пристигна 70-килограмов багаж, който бях пратила от България към Англия, и момчето, което ми го докара, без изобщо да му влиза в работата, ми го качи до горе (3 етажа стълби). Беше наистина много мило!

Какво би казала на хората, които имат близък, оплетен в зависимост?
Не малко хора се свързват с мен, задавайки точно този въпрос. На всички казвам едно и също. Трябва първо да се обърнат към специалист, който да ги насочи най-правилно как да постъпят. Тук е моментът да спомена Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта drugsinfo-bg.org, където абсолютно безплатно може да се свържете с психолог и да споделите през какво преминавате.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.